ПЕТИМА МУЗИКАНТИ

web | Поезия

В горещия септември на едно далечно лято
петима клоуни, петима музиканти бяхме ние -
до зъбите претъпкан вреше ресторанта
и трябваше с пияните да плачем, с лудите да пием.
Изпъваше се важно най-отпред саксофониста.
От кожата излязъл, тъпънът оставаше без сили.
А моят жълт тромпет с гласа си лъскав
минаваше над всички, стъпил на кокили.
Разчесваха чинелите със златни четки
ленивата тълпа. Момичетата лудо гледаха
в певицата, която тракаше с подметки...
И страшно се гордееха със мен тогава братовчедите.

Но тъкмо бяхме като съдове скачени,
изви фалцет последен и отиде да се учи саксофона,
певицата за контрабаса се ожени,
издуха се нанякъде след тях акордеона;
тимпаните с деца напълни тимпаниста -
корем отмерва неговия тромав ритъм...
Един колоездач сега в тревата се подписва -
това съм аз със спомена за моите четирма
приятели... От пясъчната бъчва на септември
останаха дъгите само и тромпета,
излъскан като моето високо теме
от пуцинга на времето и дъждовете.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Вечерен тромпет. София, 1977.