СЪРДЕЧЕН УДАР

web | Поезия

Ужасно е да гледаш как по хълма се задава -
задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава.

А ти, издигнал в пладнето ръждясала мотика,
оставаш да стърчиш сред облаци пушилка.

И няма път и влак, а като камъче отронен
стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен.

И ако в своя гняв една пчела убиеш на колана,
осите са избягали затворници и няма да ги хванеш.

Но ти събра каквото е останало от капналото тяло
и се измъкна към дома под слънчевата наковалня.

Издухал пепелта от сламената шапка на главата,
потъна в сянката на свойте думи - тишината.

И свит сега върху прането в стаицата малка,
дочуваш как часовника пере с голямата бухалка.

И там като умрял до вечерта се излежаваш -
ужасно е мечтата всеки ден край теб да отминава.

Ала това не е смъртта, нещастнико самотен.
Ще дойде тя с тесла в ръка и молив зад ухото.

Ще влезе в пивницата и ще ни запише имената.
А после ще разбие бъчвите - да изтече душата.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.