web

Ако трябва да се пожертвам в името на моето семейство или моя народ - да остана четиридесет дни в пустинята - аз бих го направила, бих взела това решение. Мисля, че със силна воля и вяра в Бога, аз ще мога да оцелея по някакъв начин. Но как?

В пустинята повечето време бих посветила на моя Бог, пазител и покровител. Той ще ме закриля и пази от всяко изкушение. По този начин с никакъв грях няма да го огорча. Всевишният сигурно ще пожелае да ме направи достоен роб на своята благост. Може би ако изтърпя това изпитание, тогава и моят ум ще се просветли. А от моето сърце ще се премахне всяка душевна ленивост и така по-лесно ще успея да усвоя всяко полезно знание, пожертвала се за семейство, род и родина - там в пустинята. Най-важното е, че ще разбера, че изпитанието е част ...от изкуплението.

Може би първите пет-десет дни в пустинята, аз няма да почувствам липсата на своите близки, ще се наслаждавам на безкрайната пустинна гледка.

Пренасям се в пустинята - на тридесетия ден тя започва да става все по-светла и по-светла. На изток изгрява белезникава светлина, която става бледорозова, докато се издигне чак до облаците. След това над черната планинска верига се показва сребърен диск и жълтата покривка на пустинята се превръща в прозрачен воал. Пред мен се появява невидима сила, която ми шепне, че ако й се посветя, ще получа нетленна храна и вода. И че Лукавият демон няма да има място в моя живот и моето смъртно тяло. Именно тази сила ще укрепи бедствената ми плът и ще ме насочи към спасение.

И така, с помощта на Незнайната сила, която наричам - Бог, съм сигурна, че ще издържа и след тридесетия ден в пустинята, дори до четиридесетия. Представям си, че вече съм ги “извървяла” тези дни.

Сигурна съм, че след пустинното ми преживяване, ще бъда открита за доброто, знанието и истината, чрез които ще облагородя сърцето си. И по този начин ще позная поне отчасти най-висшата мъдрост - Бога. Тогава, вярвам, че ще съм готова да послужа на близките и народа си.

Ето, връщам се от пустинята - в един по-добър свят, в който хората са изпълнени с любов, а омразата е далече. И аз разбирам, че тези четиридесет дни са ме накарали да обичам повече моето семейство, моите съученици, моите съседи... хората на тази земя.

© Анета Асенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2002, № 5 (30)