КОКИЧЕ-ТЕЛЕФОНЧЕ

Велина Петкова

web

След много зимни дни и нощи оклюман беше Врабчо още. Все дремеше в абичка сива, на студ и влага пропусклива. Затваряше едно оченце, а с другото следеше будно стрехи, вратички и перденца. Това изглежда беше трудно, но как да се отпусне, как? – отвред го дебне котарак.

На изток, по една пътека, денят пристъпваше полека и с приглушени редки звуци той правеше тук-там капчуци. В небето облаци лениво отваряха прозорче криво. И Врабчо спеше на брезичка с добре затворени очички. Досами младата бреза стъбло извиваше лоза. Тя имаше пазач от слама – човече смешно, неголямо, с бомбе, бастун и дървен крак, стърчи на голия чардак. Приятел с него Врабчо беше и затова спокоен спеше.

Наистина ли или в сън, чу весел телефонен звън?

Във всеки дом, под всяка стряха, навред децата сладко спяха и щом не чуват, то се знае, безшумно е във всички стаи.

Вън Врабчо първи се събуди. Той слуша, гледа и се чуди:

- Не съм сънувал. Без съмнение за мене е това звънене – наведе се от своя клон и зърна чуден телефон.

Гостоприемната брезичка растеше край една лехичка, в която беше се подало кокиче-телефонче бяло. Подхвана Врабчо тъй, с крилце, слушалката от стебълце и каза:

- Ало! Кой звъни?

- Централа в топлите страни.

Подскочи Врабчо оживен:

- О, лястовичке, добър ден!

Съседка беше най-добричка на Врабчо прелетната птичка. Когато тръгна тя на юг, под същата брезичка тук, сбогува се и не забрави поръчка важна да остави:

- Гнезденцето ми, Врабчо мил, наглеждай – нещо да не стане! Ще донеса за теб от Нил кокосов орех и банани. Дааа, само в топлите страни банани има. Остани със здраве, Врабчо, и пази се, че котарак насам върти се!

От този спомен на врабчето по-силно затуптя сърцето: “туп, туп-туп, туп-туп...”

- Не тупти! На разговора пречиш ти!

Но сърчицето се вълнува, горещата молба не чува. А в този миг зад дъсчен праг пълзеше злият котарак. Изпружи се и със закана направи скок, направи втори, под витата лоза застана и слисано се ококори. Човечето с добри очи бастуна сочи и мълчи – аха! - да скочи от чардака върху гърба на котарака.

- Мяу-мяу! – изплака той от яд и сви назад.

Засмя се малкото човече:

- Глу-пак! – на срички то изрече. От смях си изтърва бомбето и без да ще рани врабчето. Рани го в дясното крилце. По врабчовото личице сълзички топло заблестяха. Слушалката увисна плахо и дълго шепна над пръстта “та-та, та-та, та-та...”

След всичко станало и дъжд дойде неканен изведнъж. Зачука с капчици навред. Но Врабчо имаше късмет. На път за детската градина момченце край лехата мина. Поспря се, взе го и грижливо го стопли в шалчето си сиво. Унесе се врабчето в сън и засънува... С нежен звън пристига пролетта от юг. И лястовичката е тук, до него, на брезата горе, с банани и кокосов орех. Дали защото пак са двама, в крилцето болката я няма?

Тогава нека да сънува! Деца, добрият сън лекува.