лунапарк

web

в главата ми е лунапарк
с думата лунапарк злоупотребяваме
един висок барабанист който не ми е
нито приятел нито пък нещо отрицателно
просто познат който спа с момичето което обичах
но оттогава мина година и половина
и вече съвсем не ми пука
и сега го гледам как ми говори за окачването на ситроен
или за някакви математични и физични неща
или за първата си четворка от второто си висше във виас
на кого му пука за сериозното и вкопано в реалността мислене
на спукания балон който сега е заел мястото на главата ми
на него ли
не мисля
ни най-малко не ме вълнува
но не му го казвам и кимам и се усмихвам и го гледам в очите
не ми се говорят излишни агресивни простотии с един добър човек
който е просто
и прекалено добър и прекалено лош
лош
защото се прави на добър
но отново
и това е без значение

в главата ми е лунапарк
утре нова генерация има концерт
разбира се без митко воев
той от 11 години танцува черно танго с ангелите
някои наистина се спасиха лесно
но и нашият ред ще дойде и ще разберем "кои сме всъщност"

но няма да разберем
даже и със свалени шлемове и разсъблечени откровени съзнания
"това което е всъщност животът ни"

в главата ми е пълен лунапарк
към десет часа вечерта е
и аз съм излетял от тялото си
сядам в девет четворката и ще се опитам да се върна обратно
за да открия
липсващ подарък от "дядо мраз"
и истината
че всички се "намираме в самите нас"

ние сме само едно тяло
и в моето тяло мисли и глава е пълен хаос
и лунапарк

© Стефан Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2005, № 8 (69)

Други публикации:
Стефан Иванов. Гинсбърг срещу Буковски в публиката. София, 2004.