ПОЛЕ

web

Щом кат сляза аз надоле
низ широко равно поле,
дъх поема от дълбоко,
па извикам нависоко:

Мило ми си, равно поле,
и нагоре, и надоле;
мили ми са цветицата -
звездни багри в небесата;
мирисът ти на тревата,
блясъкът ти от росата;
мили твойте ниви златни
и простори необятни;
и угари набраздени,
с пот селяшки напоени!
Мило ми си, равно поле
и нагоре, и надоле!