НА ДРУГИЯ БРЯГ

web | На Острова на блажените | Стамен Росита

На пладня той на морский стръмен бряг
възйе се уморен и бодър,
и там застана като тъмен стълп
напречен в небосвода модър.

И впи той поглед в далнини, орел
тъй както в плячка поглед впива -
вълните спят, и в свята тишина
спи далнината мълчалива.

И дълго той недвижен там стоя,
и в тишината му се стори
като че ли нечут да чува глас
из бездната да му говори.

И той се вслуша в далнината взрян.
Мълчат вълните спотаени...
И като сянка там на другий бряг
тъмнеят се едвам съзрени

ред кипариси, тъмен, строен ред -
таинствена, без край алея...
Той знаеше кои и накъде
вървяха с векове през нея.

И мъчеше душата му за там
блян тъмен още от години,
блян и купнеж - и някакъв си страх
от тоз на онзи бряг да мине.

И дълго той стоя и слуша, взрян
с пронизен поглед, ням и бледен...
А тоя глас подслушваше и друг
от Заратустра несъгледан.

Тоз други беше сянката му, там
на тъмний бряг до него спряна:
по стъпките му като верен пес,
тя го последва отзарана.

"Виж, ето..." - тихо проговори тя. -
"Ей лодката за тебе иде -
очакваната толкоз дни наред...
Не я ли Заратустра види?

Къде? Защо? Или на тоя бряг
изгуби в свят и хора вяра?
Но другий бряг, и всичко ти що мниш
там да намериш, е превара..."

А Заратустра слязъл по брегът,
и вече в лодката, полека,
извърна поглед. Бледните уста
му озари усмивка лека.

И тъй на свойта сянка рече той:
"На тоя бряг си ти честита -
и остани на него. Който знай
де и защо върви, не пита

той сянката си - песът, що върви
по стъпките на господаря.
Пред мен се днес широката врата
на бъдащите дни разтваря.

И там отивам аз, на другий бряг,
и радостен отивам ази -
на бурното небе на моя дух
по безпокойните талази.

Там чакат ме ония, като мен
що времето са победили,
и са живота с своя светлина
към нови цели осветили.

И като Цезар, своя горд триумф
кога отива да празнува,
аз малко ща да знам, какво след мен
които тичат ги вълнува.

Не аз след тях, а подир мене те,
вървят където аз ги водя...
И почвата е твърда само там,
аз дето с твърди стъпки ходя.

И дни са дните само, моя дух
в които своя смисъл вдъхне -
на нова обич семето посей,
де прежната во плевел глъхне, -

родената в животът от духът
и съвестта на добродушни
раби на случай, навик и закон -
на времето раби послушни.

Любов, която не твори живот,
а чрез живота смъртта храни...
От нея моя горди дух и гняв
и отвращение отбрани.

И против нея дигнах аз ръка,
от духом нищите родена
за нищи духом... и простре се тя
сред тържището умъртвена.

Оттласнах я - и с нея наедно
оттласнах днешното надиря...
И даде ми живота во ръка
на свойта радост слънчева потиря.

От него пих - и той ми проясни
в душата разума на дните...
Живях - отивам на отвъдний бряг
да преживея бъднините..."

И млъкна той. На млъкнали уста
усмивка горда в миг пресветна...
А лодката с налетели вълни
морето от брегът отметна.

И зе я то - и в тъмни далнини
далеч нататък тя изчезна...
И бурно пляскат гордите вълни
с брега над зиналата бездна.

А над брега от Заратустра там
оставената сянка крея -
докле нощта си сянката простре
и в своя мрак прибра и нея.

"На другия бряг" е включено в посочената ръкописна стихотворна сбирка "Преди мълчанието"; при по-сетнешното поместване на стихотворението в "На Острова на блажените" Славейков е нанесъл промени. В съдържанието на "Преди мълчанието" заглавието е "На брегът на бъдащето", а самото стихотворение - "Пролог": с него се открива сбирката - и Славейков очевидно му е придавал значение на програмно за цялата сбирка. Посочваме само най-важните разлики:

Десетият куплет в "Подир мълчанието" е с такъв текст:

Купнежа ти за другий бряг я тук
отсам примами и докара...
Но другий бряг, и всичко ти що мниш
там да намериш, е превара.

Следват куплети, които липсват в "На Острова на блажените": (между посочения куплет и следващия, който почва с думите: "А Заратустра..."):

Че който е нетвърдо тук стоял,
и там за него почва няма -
комуто за гласът е глухо Днес,
за него Утре ще е нямо.

Кому ли ти си в бъдащите дни
и за какво притребвал, клетий?
На другий бряг по друг се ходи път
и друга светлина там свети.

Безвремие откърми твоя дух,
и той в безсмислието чезна -
и падна той на дните в пропастта,
в най-грозната от всички бездна.

Живей за свойто време, преживей
смехът му и плачът горчиви,
и паметен ще си подир смъртта
у тия, що остават живи.

От тоя бряг се лесно след това
минава - там, на другий, цветен...
Такъва пътник е желан - и там
го срещат с химн приветен...

В 18 куплет - 3 и 4 стих:

и на омраза семето посей
де любовта във плевел глъхне.