* * *

web

"Ти, който в идващите дни
видиш този надпис,
по моя воля издълбан
в скалата,
и тези изображения на хора,
не пипай нищо,
нищо не руши" -
така ми каза камъкът
на Вехистун*,
и пясъкът
край Хорсабад**,
призван от боговете
да пази асирийския дворец.
И аз послушах пепелта
и не докоснах съня
на роби, войни,
на стрелци, копиеносци,
царе и на добрите гении-пазители***
с криле орлови, с торсове на бик
ала с глави човешки.
Това бях аз.
А пък това - Шумер.
Но други,
преоблечени като безжизнен пясък
и глухи повече от него,
неуки да четат хилядолетията
докосваха, рушиха
изображения на хора.

юли, 2003