КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ "ОБИЧАН СЪМ, ЗНАЧИ СЪЩЕСТВУВАМ"

Божидар Кунчев

web

Наскоро ми попадна в ръцете малка по обем книга, излязла през миналата година. Казваше се "Обичан съм, значи съществувам". Нейният автор е Константин Димитров. Не познавах автора, нищо не бях чувал за него и с обяснимото за случая любопитство зачетох сътвореното. Книгата му съдържаше "мисли, размисли, афоризми, сентенции", както е отбелязано под нейното заглавие. Още от първия миг се почувствах приобщен към духовния свят на личност, която имаше какво да ми каже и знаеше как. Накрая, изчел на един дъх поместеното в книгата, се почувствах и по-добър, и по-мъдър. Заредената с мъдрост и поетичност мисъл на Димитров ме накара да се почувствам възвисен, едновременно в реалния свят с неговите морални колизии и някак си далеч от него.

Радостта ми беше голяма, че в лицето на този автор откривах сродна душа. Нещо повече - човек, притежаващ рядката дарба да мисли поетично и инвентивно, с потенциала на зрелостта, която обикновено идва на по-късна възраст. За каквото и да говореше Димитров (а то беше все в мъчното поле на въпросите за нашата участ, за трагизма на живота, за безпокойствата и щастливите озарения на търсещия дух), написаното носеше интелектуална и естетическа наслада.

Константин Димитров живее от десетина години в Испания. Предстои да излезе втората му книга, която е нарекъл "Водата е в жаждата". Тя е своеобразно продължение на първата, но с още по-ценни находки, с показаното отново умение да се превърне отделната дума или краткото изречение в магически полет на ума и сърцето, с които се търси Смисъла. Този вечно непостигнат смисъл на нещата, на живота, на греховното ни човешко битие. Уверен съм, че на читателите предстои плодотворна среща и ще прочетат и втората книга на Димитров, както се чете чистото и мъдро послание на диреща душа, жадна за повече светлина в доста некачествения живот, какъвто е нашата съвременност.

© Божидар Кунчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2002, № 1 (26)