Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ПАТРИАРХАТ"

Борислав Гърдев

web

За 70-годишнината си Георги Мишев ни зарадва с най-зрелия си и качествен сценарий, реализиран с вещина и неподправено майсторство от Дочо Боджаков. С "Патриархат" Мишев завършва един цял легендарен цикъл в българското кино, посветен на родната му Югла, започнат в далечната 1967 г. с "Ако не иде влак" на Едуард Захариев. Със седемсерийната си продукция Мишев взема реванш за охулената и оплюта сатира на прехода "Дунав мост" (1999), за която много критики отнесе и постановчикът Иван Андонов. С "Патриархат" българското кино получи поредната си вдъхновено-претворена сага за последните 7 десетилетия родна драматична историческа съдба, родееща се с прочутата версия на "Хайка за вълци", направена преди пет години от Станимир Трифонов.

"Патриархат" е сладостно-нагарчащият спомен на Мишев за един отминал живот и свят, останал далеко назад в детството, за който човек се сеща, когато е на преклонна възраст или когато има незатихналите кинематографични амбиции на един Фелини ("Амаркорд"). Филмът бяга от директното, оголено и тенденциозно представяне на живота, за които дефекти беше набеден "Дунав мост". Той е по-скоро свързващо звено с останалия Мишев космос, познат ни от "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Вилна зона" и "Преброяване на дивите зайци", търсещ философска дълбочина при осмисляне на българската трагедия на 20. век ненатрапчиво, увлекателно, непосредствено и забавно - така, както само Мишев и Дочо Боджаков умеят.

Една митична сянка ляга плътно върху филма - сянката на Людмил Кирков. Този филм много щеше да му приляга като мащаб, тип мислене и плодоносен завършек на една блестяща кариера, но и Дочо Боджаков дава всичко от себе си, преборвайки се с Георги-Мишевата вселена и напомняйки, че някога влезе с летящ старт в родното кино с шедьовъра си "Ти, който си на небето..." (1989). "Патриархат" е неговият най-хубав и цялостно завършен филм. Той запазва авторската творческа марка, позната ни от "Кладенецът" (1991), "Кръговрат" (1993) и "Следвай ме" (2003) и същевременно търси ориентири и върхове, покорени в миналото само от таланти от ранга на Людмил Кирков и Еди Захариев. Реализиран като сън и миг от живота, носещ епичния заряд на литературния си първоизточник, филмът се гледа с внимание, доказвайки за пореден път, че хубавото българско кино трябва да е национално по дух и светоусещане и да разработва безхитростно проблеми, интересуващи съдбовно родния зрител.

В "Патриархат" той ще познае себе си и своя род, ще си припомни с болка и отвращение близки и далечни времена, забравени герои и злодеи, илюзии и мечти, увлечения и грешки, представени с всеразбиращата тръпчива усмивка на разказвача-режисьор Рангел Манолов (Иван Пешев), алтер егото на Георги Мишев. Филмът е необходимата екскурзия назад в историята, без която е невъзможно преосмислянето на настоящия ни безкраен преход, етап от несвършващата българска трагедия, чиято кулминация в близкото минало си остана бастисването на селото - най-голямото престъпление на старата комунистическа власт.

Като във всяко значимо кинопроизведение и в работата на Боджаков е налице органично сцепление между послание и емоция и хармонично единство в основните му структуроопределящи компоненти. За конгениалния сценарий и деликатната, но безупречна режисура вече стана дума. А "Патриархат" впечатлява и с одухотворената камера на Иван Баримезов, бляскаво-носталгичната музика на Кирил Дончев, изпипаната сценография на Константин Джидров и функционалните костюми на Боряна Семерджиева.

Сериалът е пример за убедителна и пълноценна работа с актьорския ансамбъл, който се запомня и в колективния си образ, и като поредица от блестящи индивидуални изяви. "Патриархат" не би постигнал силното си емоционално въздействие без достиженията на плеяда актьори, определящи облика на днешното ни кино - от Деян Донков (Иван Бондов), Малин Кръстев (Недьо Недев ) и Димитър Рачков (Дочо Булгуров ) до Кръстьо Лафазанов (Пеньо Булгуров ), Стоян Алексиев (Тополин), Любен Чаталов (Игнат Няголов), Ваня Цветкова (Елисавета Еврофеева), Христо Гърбов (Феникс), Нона Йотова (Бела Слатинска), Васил Банов (Петър Недев), Васил Василев-Зуяка (Сава Недев), Николай Урумов (Гено Кабаков), Филип Аврамов (Манол бъчварят) и Петър Попйорданов (Тодор Петров-Американеца).

Търсейки и постигайки очакваната зрителска съпричастност, драмата на Мишев-Боджаков, заснета с вдъхновение и много любов, е окуражителен пример за възраждащото се българско кино, от което вече е резонно да очакваме следващи вдъхновяващи успехи.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2005, № 11 (72)
















Партньори