ЖИВОТ НА КАРТА

Борислав Гърдев

web

През 2005 г. американското кино ни предложи два много стойностни спортни филма-недооценената боксьорско-биографична сага на Рон Хауард "Късметлията" и посветения на щатския футбол спектакъл "Двама мъже за парите" на Д. Карузо.

Творбата на Карузо е от най-приятните изненади на сезона. Наистина дори в САЩ не е всекидневие редови постановчик да се представя с блестящо постижение, което смело може да се нарече дори шедьовър.

"Двама мъже за парите" е образцова, изпипана и потресаващо въздействена драма. Тя е истинско пиршество за очите и за любителите на американския футбол, които ще си опреснят знанията от позабравения епос на Оливър Стоун "Всяка една неделя" (1999).

Като ред други значими произведения на изкуството и тя привидно разказва за спорта, а всъщност е универсална извечна драма за непомерните човешки амбиции, впрегнати в рискованата рулетка на отгатването на резултатите от непредвидимото първенство, в което се разиграват милиарди долари, но истинските щастливци, белязани от съдбата, се броят на пръстите на едната ръка. Затова е съвсем логично пътищата им да се пресекат. На старата хиена в бизнеса Уолтър Ейбръхамс (Ал Пачино) и на случайно открития негов гениален приемник Брендън Ланг-Джон Антъни (Матю Макконъхи). Те ще се съберат в Ню Йорк, ще бъдат господари на най-гледаното спортно шоу в Америка, ще изживеят звездния си миг със спечелените от всички познати резултати 2 милиона долара, след което ще настъпи и неизбежната криза. Ланг-Антъни ще загуби провиденческите си способности, ще дойдат финансовите загуби, отмъщението на зловещия бос Новиън (Арманд Асанте), интимната криза в семейство Ейбръхамс, Ланг ще осъзнае, че си е изпълнил мисията и ще напусне Уолтър точно в мига на най-големия си триумф - когато в последната секунда познава резултата от финалния двубой, от който зависи не само реномето, но и животът и бъдещето на двамата с бившия му благодетел...

Заснет безупречно от Конрад Хол, "Двама мъже за парите" се гледа с неприкрит ентусиазъм. Той е интересен откъм интрига (сценарист Дан Гилрой), наситен е с впечатляващия музикален ритъм на Кристофър Бек и е свидетелство за добре премислената стратегия на основните си продуценти Рене Русо и Дан Гилрой.

"Двама мъже за парите" е типична моралилистична драма и горчива метафора на озъбения лик на американската мечта, която вече се е изродила по лудата гонитба на парите и която в много редки случаи си надява спасителните пранги на извечните нравствени норми. Без които човек не само губи щастието си, но и своята уникална същност.

Д. Манкузо с плам и възхитителна упоритост създава филма на живота си. Кастингът му е изключително успешен, което превръща "Двама мъже за парите" в неповторимо преживяване за ценителите на ГОЛЯМАТА актьорска игра. Всъщност всички образи са покрити с впечатляващ хъс (посочвам силните изяви на епизодиците Джейми Кинг - Александра и Джеръми Пивън - Джери), но разпределението на четирите основни роли е направо зашеметяващо. Арманд Асанте създава най-доброто си от години превъплъщение като зловещия подземен бос Новиън, Рене Русо (Тони) доказва за пореден път, че е незаменима за ярки поддържащи превъплъщения, за които възрастта не е порок, а Матю Макконъхи (Ланг-Антъни ) буквално с исполински замах възражда замрялата си кариера, напомняйки за най-добрите си попадения във "Време да убиваш" и "Контакт".

Над всички властва с неподражаемия си кралски блясък Ал Пачино. На 65 години той играе като за златен медал от олимпийските игри, с неукротима хищническа хватка, завладявайки целия екран и обсебвайки вниманието ни за цели два часа.

Изпълнението му е магнетично, конгениално и хипнотизиращо-незабравимо. Жонглирайки с привидна лекота и финес, Пачино демонстрира висшата класа на премерената творческа стратегия, на която учи и студентите си в "Актър`с студио".

Всеки кадър с негово участие е урок по съвършен актьорски пилотаж, който задължително трябва да се гледа от уважаващия себе си фен на значимото американско кино, а мегаломанският му дует с Макконъхи напомня брилянтните му партньорства с по правило по-младите му, но не по-малко талантливи колеги като Крис О`Донъл в "Усещане за жена", Ръсел Кроу във "Вътрешен човек" или Колин Фарел във "Фермата".

Реализиран с размах, вещина и имплицитна топлина "Двама мъже за парите" е поредното ненатрапчиво доказателство за устойчивата жизненост на киноспектакъла отвъд океана, който все още има енергия и сили не само да развлича, но и да поучава.

Както е било десетилетия наред, в унисон с добрата холивудска традиция.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2006, № 2 (75)