MРАЧЕН ПСИХОТРИЛЪР ПРИКЛЮЧВА С ХЕПИЕНД

Борислав Гърдев

web

Определен като "експлозивен и завладяващ", "Нито дума" на Гари Фледър е типичен трилър, облечен в стила на 2001 г., обединяващ съвременната визия с поизтъркана сюжетна формула, излязла от класическите ленти на Хичкок ("Човекът, който знаеше прекалено много", "Прозорец към двора").

Интригата е конвенционална, но в интерес на истината не дразни, докато следим перипетиите на психиатъра д-р Нейтан Конрад (Майкъл Дъглас) в навечерието на Деня на благодарността, когато внезапно напуска уютния си, подреден свят с богатите клиенти, сексапилната съпруга и прелестна дъщеря, попадайки в цайтнот от похитители на детето му, подложили на електронно наблюдение и неговата жена.

Бандитите, начело с Костър (отличен Шон Бийн), обаче не искат откуп. Те дават 8 часа на д-р Конрад. Прочутият лекар трябва да измъкне от хаотичното съзнание на новата си пациентка Елизабет Бъроуз (Британи Мърфи) шестцифрен номер, преди да се прости с мечтата си, че отново ще види дъщеричката си жива.

"Нито дума" следва романа на Андрю Клейвън, по който е направен, и се развива приемливо и своевременно на няколко нива. Така например, съпругата на лекаря Аги (Фамке Янсен) е също уязвима за похитителите и потенциална тяхна жертва, тъй като е със счупен крак. Щерката Джеси, ако и затворена и отделена от близките си, не хленчи и унива, а действа изключително изобретателно за възрастта си. И докато Нейтън Конрад се измъчва с обремененото битие на Елизабет, която сякаш безнадеждно потъва в своята психоза, възниква втора паралелна линия с участието на следователката Сандра Касиди (Дженифър Еспозито), която неволно заподозира Нейтън и го преследва настървено до финала на нюйоркските гробища, който все пак приключва щастливо.

Гари Фледър умее много добре да нагнетява влудяващо атмосферата във филма си. Това свое качество го е доказал още в предишния си филм "Целуни момичетата". В "Нито дума"истинската стряскаща енергия извира от фона - от излъчващия страх и стрес Ню Йорк, в който ужасът преследва героите от всеки ъгъл.

Освен със съспенса постановчикът се е справил и с разпределението на ролите.

Майкъл Дъглас претворява ненатрапчиво и с верен тон притесненията и проблемите на своя лекар, а задачата му е улеснена от поддържащия ансамбъл. Фамке Янсен е красиво екранно украшение, Дженифър Еспозито (Сандра Касиди) е убедителна и напориста, Шон Бийн внася нужната дозировка злост и отчаяна решимост, Британи Мърфи задълбава в дебрите на младежките комплекси, докато малката Скай Маккоул Бартусияк (Джеси) разлива очарование и непосредственост при всяка своя поява на екрана.

Вярно е, че "Нито дума" е "забавление дори за тези, които смятат, че са надраснали предпочитанията си към киното, което манипулира" (Боби Игнатиев), но все пак си мисля, че амбициите на Фледър са били малко по-големи от тези да се прави на Хичкоков епигон.

Дано със следващата си творба успее да надскочи летвата на своите реални възможности.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2002, № 6 (31)