ДОМИНО

Борислав Гърдев

web

Отдавна следя развитието на Тони Скот, подценяваният брат на прочутия режисьор Ридли Скот. Филмите на Тони винаги са били зрителски фаворити - припомням само "Топ гън", "Полицаят от Бевърли хилс 2", "Истински романс", "Аленият прилив", "Обществен враг", Шпионски игри" и "Мъж на прицел", но не са се харесвали на меродавната критика. Те са заснети с бляскава визия, изключителна динамика, бесен монтаж и в тях по правило водещите звезди на световното кино правят някои от най-физиономичните си роли.

Явно с "Домино" Тони Скот цели признанието сред критическите бонзи. Но и тук той не изневерява на стила и концептуалната си стратегия.

Защото "Домино" е филм-кентавър. За почитателите на екшъна той е стопроцентово високоволтажно забавление. Докато за феновете на сериозния киноспектакъл е преди всичко необичайна човешка драма, едновременно сурова, жестока, кървава и неподправено нежна.

В "Домино" сценаристите Рикардо Кейли и Стив Баранчик разказват зрелищно и занимателно за необичайната съдба на реално съществувалата и прочута Домино Харви, зарязала обещаващата си кариера на лъскав фотомодел, загърбила семейната традиция - баща й е прочутият актьор Лорънс Харви и станала "ловец на глави" - преследвайки обявени за издирване престъпници и прибирайки наградите, обявени от полицията. Тя става една от най-добрите в бранша, но не доживява премиерата на филма, след като на 27 юни 2005 г. е намерена мъртва във ваната си. На 34 години.

Филмът коректно борави с достоверните факти, гарнирайки ги неминуемо с традиционните холивудски клишета за повече драматизъм и ефектност.

По същество Тони Скот ни предлага една монодрама, в чийто център е необикновената житейска съдба на млада, атрактивна, много борбена и упорита натура.

Не случайно, когато прочита сценария, звездата Кира Найтли възкликва: "Господи, това ще шокира хората! Има толкова насилие и секс, но и най-важното - добро кино! Много ми хареса и това, че Домино би могла да бъде мъж. А аз винаги съм искала да играя мъжка роля."

Тръгвайки от тази отправна точка, Тони Скот и Кира Найтли наистина печелят зрителския облог. Ако и сюжетът да е логичен низ от ретроспекции в случая, той се следи с неотслабващ интерес, като не дразнят нито дежурните визуално-музикални атракциони, запазена режисьорска марка, нито добавената гола сцена между Домино и латиноамериканския й приятел Чоко, нито дори моралистичният патос, лъхащ от финала, свидетелство за житейската равносметка на рано помъдрялата девойка.

"Домино" е реализиран като гигантски видеоклип, като визуално-експресивно пиршество, за чиято сугестия операторът Дан Миндел се е постарал подобаващо.

Музиката на Хари Дрегстън-Уйлям е силова и мачкаща. Нейният саунд покрива 128-те минути на повествованието и ни завлича в топлата си прегръдка чак до финалните надписи.

"Домино" е "Истинският романс" на новия век. В сравнение със стария шедьовър на Тони Скот новият му опус е по-мрачен, по-свиреп (Как ще забравим касапницата на върха на хотел "Стратосфера"!), по-горчив и по-реалистичен. И в същото време от него лъха сантимент, нега, просветление и неизтребимият американски оптимизъм, че животът може да се промени към по-добро дори с престъпни средства. И тогава Летиша (Мо~Ник) с комисионата от кървавата сделка с Бишоп за 300 000 долара ще успее да излекува детето си, Афганистан ще получи дългоочаквана помощ от близо 10 млн. долара, лошите ще бъдат наказани, а Домино Харви ще дочака своето изкупление за така бързо протеклия й живот.

Творбата на Тони Скот е ревю на впечатляващи актьорски изяви. Кира Найтли изнася филма на крехките си плещи, доказвайки, че освен физика има и самобитен драматичен талант.

Приятно изненадва Едгар Рамирес като Чоко, а в ролята на суровия водач на ловците Ед Мозби Мики Рурк не оставя никакви съмнения за възхода на своята кариера. Знакови епизодични роли правят Луси Лиу - психоложката от ФБР Тарин Милс, Кристофър Уокън - тв продуцентът Марк Хайс и Жаклин Бисе (Софи Уин).

"Домино" е реализиран със замах и неприкрита амбиция.

Този път Тони Скот е улучил десятката и може уверено да погледне към следващия си предизвикателен проект.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2006, № 4 (77)