ИЗ "НЕПОЗНАТИЯТ НИКОЛА ГЕШЕВ"

Андрея Илиев

web

Увод

Защо се заех с тази тема? В никакъв случай не съм мислел, че ще ми е лесно, но действителността надмина всичките ми очаквания. То че всичко в милата ни родина е направено да пречи, така си е; но тук като че ли препятствията бяха така разположени, че дрънкаше на пластмаса отвсякъде. И непрестанно си задавах въпроса: защо всичко за този човек е така скрито? Та нали той е част от нашата история; нещо повече - неговият живот е част от живота на много други хора.

Защо беше този шум около него в началото на 90-те години? И си отговарям: някой искаше да създаде нов мит, да даде на масите нов герой. Удобен герой, защото Никола Гешев е мъртъв, мъртви са и тези, които са го познавали. Защо да не го направим супер полицай? Защо да не е най-големият любовник на времето си? Как няма да е агент на поне четири разузнавания? И как ще загине - още четири десетилетия ще обикаля като Левски по света и ще се бори за свободата на другите народи... Да се чудиш как са му "дали" да живее само осемдесет и няколко години! Ами че такъв железен мъж като нищо може да удари Гинес! Или поне да мине стотака! Обаче една пречка - щеше да е жив, когато излизаха първите легенди и току-виж се обадил и ги опровергал...

Някой искаше да го ползва за оправдание. Тоест за собствените си дребни цели. Щом супер полицаят Гешев е биел, защо поставяте въпроса, че са ви зашили два шамара в районното?... Да, ние от милицията събирахме доноси в папки, ама ето, вижте, с помощта на досиетата Гешев е пазил държавата... Кършехме човешки съдби, но и Гешев не е галил по косата... Да, предаваме България относно новата АЕЦ (примерно), но пък Гешев е бил четворен агент! Това е то спецификата на полицейската работа, без нея не може. Просто така е при нас - от векове за векове...

А той, Никола Гешев, е бил човек като всички нас - със своите слабости, увлечения, заблуди. Той е падал, ставал е... Опитах се, базирайки се и тълкувайки фактите и само фактите, да стигна до истината за него. Резултатите бяха дори за мен шокиращи - оказа се, че истинският, живелият на грешната земя от 1896 до 1944-а човек Никола Христов Гешев няма нищо общо със създадения от градските легенди образ. Затова и озаглавих книгата НЕПОЗНАТИЯТ НИКОЛА ГЕШЕВ.

Семейството

Никола е роден в семейството на Райна и Христо Гешеви на 13 април 1896 година. Както всички български семейства в края на 19-ти век, и то е многолюдно. Бащата е учен човек, работи като нотариус. През 1908 г. започва да строи голяма къща на ул. "Христо Ботев" № 39, която е завършена след 33 години от наследниците му. Самоубива се рано. Слуховете по това време говорят, че този и още два имота са придобити от него след злоупотреба с доверието на негови клиенти. Твърде е възможно те да са пуснати от хора, пострадали от сина Никола по-късно.

Има и друга, значително по-достоверно звучаща версия - че Христо Гешев е страдал от психично заболяване, което е предал и на дъщеря си Стефанка.

Майката Райна е тежка и налагаща волята си жена от рода на Талевата героиня Султана. Родена е на 7 януари 1876 година в София. Тя твърдо носи своя кръст. За съжаление, постоянната й душевна преса е оставила тежък отпечатък върху потомството. Не напразно от шест деца, две не се женят никога, едно има кратък несполучлив брак, а този на Никола е почти формален. От всички наследници оставя само Емануил (Манчо) - Райна и Емануил-младши...

Другата градска легенда: Гешев социалист?

Редно е да се спрем и на един наглед парадокс в жизнения път на Никола Гешев от това време - присъствието му на погребението на Димитър Благоев. Няма никакви заслужаващи доверие сведения, че той се е увличал по социалистическите идеи. Нито от близки негови познати, нито документи. Нито от страна на властта, нито от страна на Комунистическата партия. Ако е бил ренегат, последната нямаше да пропусне да му навре в лицето този факт.

Основанието да му се приписва членство в партията, срещу която цял живот се бори, е една снимка от погребението на Димитър Благоев през 1924 г. Тя е собственост на частно лице - бивш служител на МВР. На нея на преден план се виждат мъже, които носят ковчега на първия ни социалист. Единият от тях е идентифициран като Вълко Червенков. За другия се спряга името на Никола Гешев.

Има два варианта в този случай. Първият - това да е съвсем друг човек, който просто прилича на Гешев. И честно казано, съвсем не е за пренебрегване - в края на живота му се намират без много усилия двама души, търговците Васил Шаренков и Димитър Вълчев, които са негови двойници. Вторият вариант - наистина мъжът на преден план до Червенков да е Гешев.

И веднага възникват въпросите: защо Гешев е бил там и защо това не е отразено в досието му? Там има фиксирано значително по-дребно "провинение" - опит да манипулира електромера си. А такава издънка в полицейската биография като членуване в забранена организация - пропусната. Какво може да се е случило?

Мисля, че ребусът е прост и ключето за него е скрито в поръчителя му за постъпване в полицията през 1925 година. Всички кандидати трябвало да представят гаранции от двама души. За Гешевморалният гарант е ротният му командир от 6-ти артилерийски полк Светослав Лазаров. Нормално - той го познава в екстремна обстановка, дал му е път за развитие като офицер чрез изпращане в Школата за запасни офицери. Другият му поръчител, който всъщност го "представя в отделението", обаче поражда въпроси. Това е началникът на ІІ-ри полицейски участък Момчилов. Откъде той познава Гешев дотолкова, че да застане с авторитета и думата си зад някакъв младеж? Значи той не просто е бил на "здравей, как си" с него, той го е познавал дотам, че да прецени дали става за полицейска служба. И то не каква да е - Гешев не кандидатства за постови стражар на Женския пазар, а за агент в светая светих на полицията - тайната служба, която върши проследяванията и арестите. Вече се досещаш, драги читателю - Никола Гешев е бил нещатен сътрудник на полицията доста преди постъпването си на щат като агент. И точно като такъв е бил на погребението на Димитър Благоев.

Че е имало засилено полицейско присъствие там, спор няма - от 2 април 1924 г. БКП и сателитните й организации са забранени с постановление на Върховния касационен съд на основание на членове от Закона за защита на държавата. От полицията са имали опасение, че погребението, насрочено за 11 май 1924 г., ще бъде използвано от комунистите за демонстрация и пропаганда срещу властта. Траурната колона тръгнала от театър "Надежда", минала по улиците "Цар Симеон" и "Мария-Луиза". Това струпване на дейци от всякакъв калибър е било добре дошло за агентите - щатни и нещатни - от Обществената безопасност.

Дали случайно са търсили по-яки мъже да изнесат ковчега или Гешев е завоювал доверието на ръководството, та са го удостоили с честта да застане рамо до рамо с Червенков? По-вероятно е първото. Но дори и да е второто, нямаме никакво основание да твърдим, че Гешев е бил дори симпатизант на социалистическите идеи. Ако приемем, че на снимката е той, това е било в изпълнение на поставена задача в качеството му на нещатен полицейски агент...

Шамарът от Енергото

Писмото е от 9 октомври 1930 г. с подател "Електрическо дружество за София и България":

"До г-н Директора на полицията

От Електрическото дружество

Чест имаме да ви съобщим, че днес, 9-ий того, преди обяд контрольорът на Дирекцията ни Захари Мушек се явил в зданието на бул. "Хр. Ботев" № 35, за да провери състоянието на електромерите и предпазителите.

Същият е констатирал, че двата бушона от елинсталацията на ІІ-ия етаж били нередовни, подправени с бакърени жици, вследствие на което е трябвало да се заменят с други, отговарящи на изискуемите технически условия срещу заплащане на една сума от 9 лева. При поискването на тази сума явило се е едно лице, което се именувало НИКОЛА ГЕШЕВ, и е отказало да заплати сумата, като същевременно е изискало и задържало полицейската лична карта на поменатия контрольор. При това той е поканил последния да се яви утре, 10-ий того, в 9 часа преди обед в стая № 71 на Дирекцията на полицията, за да си получи картата.

Понеже тази постъпка на г-н Никола Гешев ни се вижда твърде странна, защото, ако действително е полицейски орган, той би трябвало напротив, да укаже, както това подобава, съдействие на нашите органи в изпълнение на тяхната служба, а не да спъва последната, то, чест имаме да ви помолим да наредите потребното, за да се върне обратно неправилно взетата лична карта" (ЦДА, Об 23644, с. 27).

Какво всъщност се е случило? От една страна, няма признаци, че срещу Гешев е предприета някаква санкция, от друга - защо това писмо е вкарано в досието му? Първата ми реакция беше като твоята, драги читателю - реших, че се е случило същото, което обичайно се случва в България (независимо дали на власт са фашисти, комунисти, капиталисти), когато в дребно престъпление или административно нарушение е намесен полицейски служител, т.е. всичко се замита под килима. Или замазва. Която и дума да употребите, все ще е вярно.

Първо - въпреки че е приложено в досието и адресирано лично до директора на полицията, писмото няма никаква резолюция от какъвто и да е по ранг полицейски шеф. А това е задължително в служебната кореспонденция в коя да е сериозна йерархична структура. Тоест имало е един период от тази история, в който са се правели опити скандалът да се потули и началникът е изчаквал с мнението си.

Че са правени опити да се въздейства върху господин Захари Мушек е видно от една бележка на същия върху документа, скрита в гънката на прошнурования том и може би затова останала неизвестна досега на изследователите. С дата от 27 октомври 1930 г. той е записал изрично "Поддържам изложеното в настоящето".

Беше ми интересно да разбера как се е измъкнал Гешев от тази изключително конфузна ситуация. Порових доста в онова време и достигнах до следното - до 1935 година не е имало нормативен документ, на основата на който кражбата на ток да бъде причислена към наказуемите от закона деяния! И ако не вярвате на мене, ето мнението на Д. Печеняков - юридически консултант на списание "Полицай" по онова време:

Наистина, имало е случаи, когато съдебната, прокурорската или полицейската власти са получавали оплаквания за незаконно, по непозволен начин, ползване от някои лица на електрическа енергия, която други, на законно основание, са имали правото да я ползват, например отделните абонати на електропроизводителни предприятия. Но същите тези власти или решително са отхвърляли да се занимават с тези преписки и дела, като са считали, че при липса на изричен текст в закона не може и дума да става за кражба, а други, отивайки срещу тези назрели нужди, са дирили да се основат на текст от съществуващото законодателство, за да могат да дадат едно положително разрешение на оплакването. И все пак са чувствали една несигурност за правилността на своето решение при липсата на съответното законодателно постановление (Полицай 1935: 125).

Е, нашето подозрение все пак се потвърди - можело е и така, и иначе. Но са постъпили иначе. И за да успокоят гузната си съвест, тикнали в досието писъмцето, знаейки като опитни ченгета, че всеки компромат рано или късно ще потрябва.

А кражбата на ток в скъпата ни родина влиза в наказателния кодекс от 4 януари 1935 година, когато в "Държавен вестник" е отпечатан Законът за електрификацията...

Арестуването на Цвятко Радойнов

От арестуваните "подводничари" край Рудник Гешев научава, че задачата на всеки от тях е да отиде в родния си край и там да използва познанствата си и знанията си, за да усили борбата срещу фашизма. След като Радойнов със сетни сили се отскубва от полицията в краткото сражение в лагера, прави верния извод, че той ще се насочи към родното си село Крън. Затова съсредоточава усилията си към Казанлъшката партийна организация и си подсигурява сведения за нея от трима секретни сътрудници, един от които е Здравко Емануилов. Засичат го още на 4 септември, когато Радойнов влиза в Крън. Там той се укрива в къщата на Дянко Филипов и Беню Маналов. След като се снабдява с дрехи и документи, среща се в село Ветрен с трима от емигрантите - Георги Гърбачев, Велко Димитров и Стою Чочоолу. На 10 септември заминава за Сливен по партийния канал за нелегални. Там стои повече от месец при Аврам Стоянов, пристигнал в България с втората подводница.

На 28 октомври Радойнов се отбива отново в Крън на път за София. Един от хората, които на 29 октомври го изпращат на гарата, е Здравко Емануилов...

Радойнов е опитен конспиратор и в столицата Гешев го губи от контрол. Там той е кооптиран за член на Политбюро и поема ръководството на Военната организация. Ентусиазмът му бързо изчезва, след като навлиза по-надълбоко в нещата. Говорихме в предните глави за ситуацията в България по това време - икономическите условия са все още добри, средният българин е доволен от териториалните придобивки... Налага се в агитацията да се убеждават хората, че са гладни, а техният корем говори друго.

Никола Вапцаров: "Човекът от Видин беше 25 г. младеж... Запитах го... чувства ли се недостигът на хляб и други продукти и има ли някакво недоволство във връзка с този недостиг... Той ми отговори: "Вижте какво, нашият край е земледелски. Хората са си скрили хляб и нужда не чувстват. После всеки си е заклал прасе и мазнини има. Така че недоволство на икономическа база няма" (Георгиев 1993: 251).

От организациите искат предимно пари, а работа никаква не се върши - вадят се от девет дола вода, за да оправдаят бездействието си. Ето, идва партиен началник от Варна.

Никола Вапцаров: "Тогава Васил (псевдоним на Цвятко Радойнов - б.м., А.И.) го запита дали имат създадени бойни групи и човекът каза, че имали създадена една от нелегални, които се криели във варненските села... Васил го запита дали им е поставена задача и онзи отговори, че по-рано те имали за задача да съборят моста между Варна и Добрич, но понеже през зимата по това шосе почти никакъв транспорт не се движи, тя била изоставена. Запита го има ли създадени други групи и какви задачи им са поставени, но човекът от Варна каза, че засега нямали създадени други групи, защото няколко пъти били ударени от полицията. Васил му се скара и каза, че не си е гледал добре работата... Постави му въпроса и за финансовата част, но онзи отговори, че по-рано имали някакви пари, които изразходвали за процесите във Варна. Тогава Васил му се скара и каза, че е срамота, да не могат в такъв голям град като Варна да организират поне финансовата си част. Мисля, че му постави въпроса, дали биха могли да намерят квартира за един човек, който ще им пратим във Варна, но онзи пак каза, че и квартирният въпрос е труден. Васил вдигна рамене и го запита: "Тогава какво можете?" (Георгиев 1993: 252).

За залавянето на Радойнов са отделени специално двама групови отговорници - Станиш Станишев и Стефан Стрелков, както и разузнавачите Христо Кръстев, Станчо Русев и Господин Господинов.

Общо по плана за разкриване на членовете и сътрудниците на ЦК работят 21 разузнавачи под общото ръководство на инспектора при Отделение "А" Любен Димитров.

Иван Зеленогоров: "Залавянето на Радойнов се дължи на филерската група и секретния апарат на Отделението... Филерската група се ръководеше от Божилов. Гешев лично даваше обектите, които трябва да се поставят под наблюдение... Първоначалните сведения са дадени от Никола Кутуза, който после е убит от бойните групи." (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 219, с. 144).

Благодарение на Кутуза са разкрити 30 нелегални квартири, ползвани от ЦК. Те са поставени под наблюдение, чака се само в тях да влезе едрият дивеч и капанът да хлопне. Специално внимание е отделено на къщата на улица "Патерица" № 2, която се ползва от Трайчо Костов. На всички, влезли по някакъв повод там, се установява самоличността и също влизат в задачите на филерите.

Дни и седмици минават без чакания резултат. А Гешев иска с един удар да обезглави и ликвидира Комунистическата партия. Десетки хора са на улицата в името на тая цел.

Иван Зеленогоров, който по това време "работи" по Антон Иванов: "Може да хване 20-30 души, да ни изкара през нощта. По този начин хабеше силите и енергията на подчинените си, без да го е грижа за тях" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 219, с. 155).

Междувременно Гешев прави табло със снимките на 50 души, за които по някакъв начин е получено сведение, че са съпричастни към ЦК. Когато задържат Георги Минчев, то се оказва много полезно, тъй като той знае повечето с псевдонимите им. Показанията му са 40 ръкописни страници. Следователят при всяко споменавано име иска да гледа таблото и да каже има ли го лицето там. По този начин са установени голяма част от членовете и сътрудниците на ЦК. Инак Георги Минчев дори Радойнов е знаел единствено като Васил.

В началото на април 1942 година започват първите арести - Александър Междуречки, Павел Шатев, Георги Ганев, Никола Вапцаров... Не се церемонят с тях - бият методично и с часове. Всички в една или друга степен проговарят. Например Вапцаров пише 115 страници показания. Арестите дават двояк резултат - от една страна, научават за още 26 квартири, ползвани от хората от ЦК, но от друга, част от секретните сътрудници са разкрити и отпадат от по-нататъшна работа. И най-важното - двама от най-търсените, Антон Иванов и Цвятко Радойнов, са все така неуловими.

Но Гешев е любимец на провидението - то му помага, когато не успява с къртовския си денонощен труд. В дадения случай то приема женското име Нина Тумина.

Тя е доста странна птица. Родена е през 1911 година в руския град Житомир, живее и учи в Харков и Одеса. През 1920 година семейството й емигрира във Варна, а после се мести в София и Белград. Нинка си пада по рисуването и след като завършва гимназия, учи в художествената академия в Загреб. През 1936 година се омъжва за югославски художник, с който се развежда през 1940-а. За да преодолее стреса от раздялата, се мести в Белград. През 1941 година е учителка по рисуване в Прокупляне, а след това й щуква да учи български език в Скопие.

Там на гарата при едно пътуване за Белград тя се запознава (случайно?) с брата на Цола Драгойчева - адвокатът Христо.

Нина Тумина: "До Ниш пътувах със същия вагон с г. Драгойчев. Той ме помоли да се преместя във влака, заминаващ за Белград, а сам отиде за София. Преди раздяла аз почувствах, че се разделям с много симпатичен човек и смятам, че тогава се влюбих в него" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6, с. 107).

Нина му пише на дадения адрес в Бяла Слатина. Съдбата също дава шанс на връзката им - Драгойчев е мобилизиран и изпратен в Македония. Намира си често работа в Скопие и я посещава в квартирата й. Споделя с нея, че има сестра, която е комунистка и в момента е въдворена в лагер, а синът й е в Русия. Пропуска нещо важно обаче, което все пак се налага да признае, когато влюбената рускиня обвързва предстоящото си заминаване за София със задълбочаване на тяхната връзка.

Нина Тумина: "Аз през цялото ни познанство не знаех, че той е женен човек, а когато е дошло време аз да заминавам за град София да дам заявление в Министерство на просветата, той ми призна за семейното си положение. Не можах да скъсам веднага с него, щото много го обичах" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6, с. 107).

През ноември 1941 година вече е в София и се настанява в квартира на улица "Бели Искър" при друга рускиня.

На 1 януари 1942 година Тумина постъпва на работа в списание "Илюстрована политика". Един многозначителен факт - то се издава от германското посолство и ще е цяло чудо, ако д-р Делиус не се е позаинтересувал от нейната персона. С получаването на първата заплата тя се премества в по-удобна квартира.

През февруари 1942 година на едно погребение Нина се запознава с друг интересен за нашата история човек - Никола Найденов Николов. Той е роден през 1912 година в София в семейството на видния адвокат Найден Николов, известен с левите си убеждения. Дори по това време вече четвърти месец е интерниран за комунистическа дейност. Съпругата на Никола Найденов е при родителите си в Клисура, така че той, адвокат на свободна практика с много свободно време, въпреки тъжния повод на запознанството им, се заглежда в интелигентната и красива рускиня. Тя не си поплюва, трябва й солидно рамо на новото място и с охота сменя адвокат Драгойчев с адвокат Николов.

Нина Тумина: "Още от това познанство харесах го... Оттогава идвах при него доста често и ако съм дознала, че той е женен, аз не можах да спря чувствата си, особено когато съм запазила, че и той отговаря със същите" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6, с. 103).

След ареста на Вапцаров помощник на Радойнов става Антон Попов. Тъй като се съмняват, че поетът от Банско няма да издържи на изтезанията, изниква въпросът за нови квартири, които той не знае.

Попов се запознава с Тумина случайно в началото на март 1942-а в кантората на Никола. Самият той по това време е журналист във вестник "Дъга". Редакцията му се намирала на улица "Веслец" № 5, където се помещавала и цинкография "График". В нея пък се изработвали клишетата на списание "Илюстрована политика" и Нина често ходела там. Отбивала се и при Попов. При един разговор тя се оплакала, че няма подходяща за положението й квартира.

При едно от следващите й посещения Антон Попов й предлага да наеме квартира на свое име, а в нея да отседне и негов познат, който ще поеме по-голяма част от наема. Тумина се съгласява охотно и не след дълго му съобщава, че е намерила мебелиран апартамент на булевард "Фердинанд" № 68А, чийто собственик е офицер, в момента на служба в Кавала. Антон Попов веднага се съгласява и тъй като хазаинът искал предплата за три месеца, дава й 13 хиляди лева, за да уреди въпроса. На 13 април Никола Найденов подготвя договора за наема, а на 14-ти Тумина получава ключовете. Същия ден Антон Попов прави оглед на жилището и остава повече от доволен.

Цвятко Радойнов посещава адреса за първи път на 17 април. Представя се на Тумина с името Крум. Стоял не повече от 10-15 минути - огледал стаята, обяснил, че пътува много и затова ще преспива в апартамента само от време на време.

Късно вечерта на 18 април рускинята срещнала Крум и Антон случайно на булеварда недалеч от жилището. Тогава съквартирантът й, попитан кога ще се настани в апартамента, отговорил "след ден-два".

Нина Тумина: "На 19 април, когато съм се върнала вкъщи вечер към 9 часа, намерих под вратата бележка, писана на руски с подпис "Крум", че вероятно ще дойде тази вечер при мен, та да му отворя вратата (долната) от кооперацията на самия вход към 10 или 10 Ѕ ч... След малко той дойде. Пита ме имам ли покривки и възглавница, щото той ще ги донесе друг път с останалите неща. Аз дадох, каквото имах. Той беше, изглежда, изморен и веднага легна да спи" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6, с. 104).

Помолил я да му купи нещо за ядене и тя му пазари сутринта, преди да отиде на работа. След това му носи и обяд вкъщи. Там заварва Антон Попов, който й поръчва да направи още два ключа за жилището. Съвместното съществуване вървяло от добре по-добре. Тумина имала проблем само в едно направление или както тя го обяснява директно: "Своя квартира исках използвам за срещи с приятеля си адвоката Николай Найденов". Бързо му намерила цаката - забелязала, че надвечер Крум излиза и се връща доста късно.

Нина Тумина: "На 21 или 22 април, знаейки, че Крум ще се върне след 10 часа вечерта или още по-късно (така ми каза Крум, когато този ден отивах на работа), аз поканих приятеля си Найденов да дойде при мен. След вечеря върнах се вкъщи заедно с Найденов или той дойде малко по-късно, не помня. Оставяйки ключ от апартамента в вратата, седяхме аз и Найденов в моята стая. Среща е имала чисто личен характер. В неудобния за нас момент чух звънеца. Върна се Крум, изчуди се защо съм оставила ключа във врата. Видейки, че съм полуоблечена (бях без чорапи и в домашна рокля), той разбра, че имам някаква среща. Аз бях много смутена, а той изглеждал много недоволен. Аз му във вестибюла казах, че при мене е моят приятел, с който ще го сега запозная. Отворих вратата на стаята ми, извиках Найденов и представих го на квартиранта си (Найденов беше се оправил от неудобното ни положение, но все пак чувствало се смущение)" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6, с. 104).

След конфузната ситуация Радойнов останал насаме с Тумина в коридора и навъсен я предупредил да приема познатите си, "когато той не е вкъщи". А ако все пак се случи да ги свари в апартамента, не желае да се запознава с тях.

Тогава Тумина, може би подучена от Найденов, а може би просто да излезе от конфузната ситуация, попитала "как ще се уреди въпроса с адресен билет". Крум спокойно отговорил, че "ще го попълни сам и ще сам да уреди този въпрос през тези дни".

Цялата тая история Найденов я обяснява доста пестеливо в показанията си: "Междувременно за мене беше ясно, че в къщата-апартамент на булевард "Фердинанд" Нина Петрова е съвсем сама. Това бе и убеждението ми допреди арестуването ми, макар че когато последния път, когато бях на гости, преди да си отида, дойде една личност, от която нямам лично впечатление и от обясненията на Нина Петрова разбрах, че е домоуправител - хаузмайстор, както тя се изразява. Аз останах с впечатление, че Нина така ми обясни, че той е от къщата, живее в същото здание, тя и на другия ден така ми обясняваше" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6, с. 113).

Следващите два дни Крум не излиза. Тумина му носи храна, дори му купува чехли от магазин на "Пиротска". Но край апартамента на булевард "Фердинанд" се случват няколко неща, едно от които предопределя по-нататъшната съдба на Цвятко Радойнов, а и на много хора край него. Кое е то?

Това е една от най-ревностно пазените тайни на Комунистическата партия от това време. Всички, които са писали мемоари, а би трябвало да знаят нещо по въпроса, прескачат какво се е случило през тия два дни, а някои дори седмицата преди залавянето на видния "подводничар". Защо? Каква мръсна тайна прикриват? Кой всъщност предава Радойнов?

За новата му квартира от БКП знаят само двама души - Антон Попов и Антон Иванов. След провала капитан Рак се опитва да пробута версията, че Антон Попов, арестуван няколко часа преди определена среща на булевард "Фердинанд", още на мига, като хлопват белезниците на китките му, издава шефа си. След като се формира групата за залавянето на Радойнов, на път за булевард "Фердинанд", тя се отбива в 3-ти полицейски участък.

Иван Зеленогоров: "В дежурната стая видях рус човек, висок, едър, на около 35-36 години, който очевидно беше арестуван и може би много наскоро, защото не беше докаран директно в Дирекцията. Любен Димитров поиска ключовете и понеже бяхме в същата стая, наблюдавахме сцената. Той извади една връзка ключове. Доколкото разбрах, същия бил задържан като лице, което се е грижило за намиране на конспиративни квартири, без да се интересува за кого са. Аз не можах да узная името му. От тези ключове, които извади, извади един от тях, несекретен, а от обикновена брава, от кръглите" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 219, с. 145).

От известните хора, които са имали достъп до ключовете на апартамента на булевард "Фердинанд", един е мъж и това е Антон Попов. Той е получил ключове за апартамента и външната врата на кооперацията от Тумина. Външното описание също донякъде схожда: Попов според полицейското си досие е с "телосложение - високо; ръст висок; очи синьозелени; коса кестенява". Не съответстват две неща - годините (по това време той е 26-годишен) и цветът на косата.

Другият слух хвърля вината на Антон Иванов - затова и в ареста другите странят от него, дори минути преди разстрела не се смиляват над него и не го канят на сватбата на Попов.

Има обаче един-единствен факт, който прави на пух и прах тези предположения - и двамата набедени са осъдени на смърт и разстреляни...

Що за човек си ти, Гешев?

Този въпрос виси поне от 70 години. И отговорите са били различни. Различни защо? Най-просто би било, ако отговорим - в зависимост от това дали за него говори враг или приятел. Обаче куриозът при Гешев е, че много често го хвалят враговете и го хулят хората от неговата страна на барикадата. Парадокс, нали?

Отпреди 9 септември има негово описание от Владимир Манев, журналист от в. "Зора": "Без образование и възпитание. Грубоват, физически много здрав, в отношението и говора му се усещаше полицейска жилка" (Георгиев 1993: 281). То не може и да излезе нещо друго, просто защото издателят Крапчев е изключително зависим от полицията в битността си на цел на бойните комунистически групи. Но все пак не може да не се забележи сдържаността на описанието, зад което прозира известна резервираност - все пак вестникът е най-модерният и популярен за времето си и има информация за доста хора в държавата.

Няма да се връщам към сравненията, прилагателните и прочие изразни средства, с които го описват по време на Народния съд преминалите през месомелачката, наречена Отделение "А". Само ще обобщя - той е изцяло отрицателен образ. Като есенция на казаното там могат да се използват думите на народния обвинител Ахтаподов: "Никола Христов Гешев. Това име е синоним на мракобесие, зверски садизъм, кръвожадна жестокост, синоним на инквизиции. Той изготвял планове за преследване на партизаните, за блокада на къщите, изработвал планове за залавяне на хора, изработвал плановете за залавяне на парашутистите, ръководил дознанията, вдъхновявал и инспектирал инквизициите. Той беше в истинския смисъл на думата полицай от най-долна проба" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 221, с. 151).

Като че ли най-прецизни са били при обявяването му за издирване - и това е лесно обяснимо, информацията е с практическа насоченост. Там той е определен кратко и ясно: "саможив, нечистоплътен и много хитър"...

Още за Гешев

Какво бих могъл да добавя още към образа му?

Да започнем от външния вид. Гешев определено е груб по конструкция, висок, масивен. Забелязва се отдалече и веднъж видян, запомня се. А това е добре за гвардеец и униформен полицай на улицата, но за цивилен полицай, за тайно ченге е напълно неподходящо. Той го е разбирал и това навярно е една от причините да се въздържа от участие в акции на терен.

Гешев плаши, стряска, но не внушава доверие. Едно сравнение с Праматаров - той прилича на интелектуалец, успокоява с вида си. Хората са склонни да си мислят, че с него човек може да разговаря и да се разбере. Ето например как постъпва един бивш агент на Отделение "А", на когото германците предлагат работа срещу България

Михаил Пенчев: "Когато работех при г. Дьоркен, същият ми възлагаше някои задачи да се съберат сведения за някои лица, заминаващи за Германия и за някои чужденци. Затова се явих в Дирекция на полицията при г. Праматаров, началник на "Б" отделение и му съобщих как г. Дьоркен ме е помолил да му върша работа от политически характер. Г-н Праматаров ме накара да направя едно писмено изложение и което сторих и му го предадох. След като му дадох изложението, ми каза да се явя при агента Кръстьо Кръстев от същото отделение, който се занимаваше с шпионажа на германците и да му донасям всичко, което получавам от г. Дьоркен. Това и сторих, а агентът Кръстьо Кръстев ми даваше отговора" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 25, с. 193).

Пенчев е работил повече от 10 години с Гешев и под ръководството на Гешев. Когато попада в нетипична ситуация, той не търси съвет от бившия си колега и началник, а отива при Праматаров. Хайде, да речем, че го прави, защото неговото отделение отговаря за контрашпионажа, включително и срещу германците. Но аз попаднах и на други случаи, когато хора в подобна ситуация търсят съдействие от всеки друг, но не и от Гешев. Можем само да гадаем колко по-успешно щеше да е Отделение "А", ако имаше друг началник.

Гешев е недиалогичен. Ето вижте как постъпва с друг свой бивш подчинен.

Крум Илиев, разузнавач в Отделение "А": "Два пъти съм правил опит да спасим две лица от лагера в Ксантийско, а именно за Величко Станимиров Стоев от Мировяне, Софийско и Георги Ладжев от София, обаче като се явих при инспектора на Отделение "А" Абаджиев и му изложих в какво се състои обвинението им, той подигравателно се обърна към мен, че нищо не знам и ме прати при Гешев да му кажа какво искам.

Отидох при него и му казах, обаче той не само не ме изслуша, ами се закани, че ще ме изпрати при тях. Оттогава не посмях вече за нищо да се явявам при тия хора за каквото и да е ходатайство за каквито и да е задържани в това отделение" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 153, с. 97).

Да, това, което е сторил, е принципно, така трябва да се прави. Но съгласете се, че може и по друг начин ходатайстващият да бъде поставен на място. Така, че да му се запази достойнството, да се запази приказката между двамата. Впрочем не си мислете, че го прави, защото е принципен!

Димитър Ачков: "Никола Гешев, бивш началник на отдел ДС, познавам от дома на баща ми и брат ми Илия. Той беше добър приятел на последния. Не съм имал никакви връзки с него освен това, че когато загазвах нещо пред полицията, се обаждах по телефона да уреди въпроса и провинението ми се ликвидираше. Мисля, че той стана причина за освобождаването ми от гр. Севлиево през 1934 год., когато бях интерниран, но не съм положителен" (АКРДОПБГДСРСБНА, а.е. № 16275, т. 2, с. 137).

И още един пример в тази насока - Златан Милушев: "Познавах Гешев. Запозна ме с него моя братовчед Милко Ангелов, мисля един ден през 1942 година в Циганската кръчма. Тогава ги почерпих и поисках Гешев да ми разреши да нося пистолет, като подписах един празен лист, който братовчед ми е попълнил, за да ми се разреши. След това вече носех пистолет 6.35, тъй като бях търговец и носех много пари със себе си. Оттогава с Гешев не съм бил в компания. Срещал съм го в ДП, когато съм отивал при братовчед си по работа, да му занеса я кашкавал, я сирене, тъй като тия продукти бяха с купон" (АКРДОПБГДСРСБНА, а.е. № 16275, т. 2, с. 64).

Гешев не е добър началник, той не умее да работи с хората. Относно чувствата на подчинените му към него, оперативният работник, ангажиран с издирването му и явно познаващ го лично, е категоричен: "Изобщо агентите и началниците на групи не обичаха Гешев" (АКРДОПБГДСРСБНА, а.е. № 16275, т. 2, с. 80). А Иван Зеленогоров пък обяснява защо: "Същият като началник беше много строг, особено недоверчив, човек, който тормозеше подчинените си... Обаче тормозеше хората си, в смисъл, държеше ни в събота и неделя без нужда. И в такива работи за минимум резултат влагаше максимум усилия. Можеше да хване 20-30 души, да ни изкара през нощта. По този начин хабеше енергията на подчинените си, хабеше силите и не се грижеше никак" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 219, с. 155)...

...Имахме случай да говорим, че Гешев е студен като лед за човешките болки; той повдига обвинения на килограм само на основание някаква своя вътрешна убеденост или дори подозрения. Действа според максимата "по-добре десет невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода". Не вярвате? Ето какво разказва един от неговите групови началници - Недялко Печев: "Бех изпратен в 1-ви полк да заведа две жени, които беха искани от военните. Двете жени ми се предадоха от началника Гешев да ги заведа и ако ме питат нещо военните, да им кажа каквото знам по задържането на тези жени".

Там те категорично отричат да са участвали в някаква конспирация. Разследващите офицери били раздвоени. Тогава Печев поискал да разпита сам войниците, които натопили жените. Условието му било да бъде оставен насаме с тях.

Недялко Печев: "Един подофицер доведе един от задържаните войници. Запитах го и той каза, че бил в четата на Славчо и се свързал чрез некои селени. Питах го верно ли е това и той каза: "Тъй верно!" Аз видех, че това е невъзможно да стане и му казах, че съм военен следовател, да си каже истината. Тогава войникът каза: "Това не е вярно, но признах, защото ме биха".

Оказва се, че войникът пристигнал в казармата с характеристика, че е с леви убеждения и при изчезването на оръжието подозренията се насочили към него. Обискирали го и намерили сред вещите му няколко патрона, които той взел да гърми по сватби. Печев накарал да му доведат и втория войник. И там излязло нещо подобно. Излязъл от стаята и отишъл при военните. Казал им: "Никаква конспирация нема". Военните веднага вземат мерки: "След като казах това, видех, че войниците, които разпитах, пред мен почнаха да ги бият и ги накараха пак да признаят. Тогава се обърнаха към мене с думите: "Печев, ти какво направи? Вместо да ни помогнеш, ти обърка работата!"

Къде е Гешев в тая история ли? Ето разказа на Печев по-нататък: "Отидох си в Дирекцията и казах на началника Гешев, а той ми каза: "Защо се месиш в техните работи?" Казах: "Човешко е" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 219, с. 161)...

Личен живот

Наглед личният живот на Никола Гешев е пълна мистерия. Всъщност не е така - в документите съществуват достатъчно податки да бъде възстановен доста детайлно. И ако в него липсват факти за богати любовници, скъпи воаяжи, лъскави приеми и тайни срещи с елита на България, то не е защото са останали в тайна, а защото просто такива няма. Истината е, че Гешев е водил изключително скромен и обикновен до скука живот. Неговият наркотик в битието е службата; там той е нещо, там е фактор, там се чувства господар, че даже и бог. И поради тази причина много от гъделите на другите хора за него са скучни занимания, а задължителните контакти с близките - досадна подробност.

Разписанието му е еднообразно - сутрин става, отива на работа, на обяд прескача с някой от свободните разузнавачи за обяд в някоя от любимите си механи, после пак на работа. В 18 часа другите си тръгват, Гешев остава. Често спи в кабинета си. Практикува нощните разпити - обикновено те продължават до полунощ и след полунощ. Сън... И пак същото. Точно и лаконично го е определил Иван Зеленогоров: "Стар ерген" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 219, с. 155).

И в отношенията му с околните има наглед противоречия, които могат да бъдат обяснени само с този синдром. Например той сам пише през 1939 година, че издържа майка си и сестрите си. Достоен за адмирации жест. Но след няколко години се жени и дори не благоволява да ги уведоми за това важно начинание в живота си.

Райна Гешева: "Настоящето съобщение ви го правя в качеството на законна майка на Никола Гешев. С последния не съм се виждала от м. януарий 1943 г., понеже бях евакуирана вън от София. През това време синът ми се е оженил и се е преместил да живее в с. Княжево, Софийско. С жена му не съм се виждала и не зная къде е" (ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 151, с. 131).

От братята си според съвременниците си обичал повече Емануил. Интересно обаче защо, като срещал на улицата другия си брат Георги, даже не се поздравявали? Някакъв конфликт? Или обикновена завист на по-големия за успехите на по-малкия - по това време Георги е шампион на България по шах, ходил е на олимпиада... И най-болезненото може би за баткото - взема си успешно изпитите в Юридическия факултет и му предстои да се дипломира...

Последните му крачки

Още в началото на септември 1944 година по-хитрите започват да напускат България. Първите по-известни са бившият началник на Държавна сигурност Павел Павлов и инспекторът при същата Александър Санков. Снабдени с паспорти, те се изнасят с германска колона към Виена, а оттам минават и се установяват за по-дълго в Италия. Подобна е съдбата на още няколко по-дребни фигури от полицията.

Общ е стремежът да се бяга извън страната. Прави се по различен начин, само краят е един - неуспешен.

Манол Манов: "Същият (Куков - б.м.) на 9 септември 1944 г. се беше опитал да избяга с мотоцикъла си зад граница, но беше заловен и ликвидиран" (АКРДОПБГДСРСБНА, а.е. № 16275, т. 2, с. 34).

Или:

"Спомням си още това, че непосредствено след 9 септември 1944 година Илия Николов, Марин Михайлов и Иван Николов - разузнавачи от групата му са се опитали да избягат, като най-напред са отишли в дома на Илия Николов и са се укривали около 3 или 4 дни и след това са заминали в родното село на Иван Николов Долно Раковец, Радомирско - за да направят връзка и избягат в Югославия. Но се уплашили да не ги заловят в селото и те отишли в една горичка край селото, но там били хванати и после освободени. Те се завръщат в София и тук биват задържани и след това осъдени от Народния съд" (АКРДОПБГДСРСБНА, а.е. № 16275, т. 2, с. 31).

Любопитна подробност - залавят ги най-често същите селяни, които полицията, респективно Държавна сигурност, са организирали, въоръжавали и обучавали за борба с партизаните.

Всички, които са писали за последните дни на Гешев, пропускат един важен факт и разглеждат бягството му като изолиран, самостоятелен акт. Всъщност това е част от явно отдавна замислен план за спасение на служителите от целия отдел Държавна сигурност. За това има малко, но изключително ценни данни от разузнавачи. Надявам се, след 9 септември 1944 година, така, както службите са се върнали да разследват големите предателства в редовете на БКП, така да е бил поставен и въпросът за този план. И в този смисъл да е работено, да са разпитани повече служители на бившите тайни служби.

Това, което разполагаме в момента, е малко, но достатъчно, за да твърдим, че такъв план е имало.

В една справка на народната милиция мимоходом се споменава кога е започнала подготовката за бягството в Турция. Сведението е на база доклад на агент, разработвал съпругата на Любен Димитров.

Димитър Велев, групов началник "Издирване": "Агентът донесе, че един месец преди 9 септември 1944 година Любен казал на съпругата си, че той и още един от началниците в полицията изпратили едно лице, името на което не знаела, в Турция да уреди положението на двамата при евентуална нужда да избягат там" (Начев 2010: 278).

Това едва ли е било само за двамата; най-вероятно става дума за изнасянето на цялата група. Че договорката е била направена, съобщава пак същият агент...

Какво се случва с Гешев?

И така, късно следобед на 9 септември 1944 година Гешев, Фичев и Димитров пристигат в района на границата. Както е според уговорката, там ги чака подофицер Стамо Армутлиев. Той е вече почти 40-годишен, не е кадрови военен, мобилизиран е през юли 1944 година. Изпълнява мълчаливо заповедта на подпоручик Тодоров и предварително е изтеглил един от нарядите от поста им. Води тримата донякъде, посочва им накъде да вървят и ги оставя. Въпреки разрешението от началството си, подофицерът вижда, че всичко се променя и се страхува да не би в бъдеще да му се потърси отговорност.

Тримата вървят в колона, спазвайки дистанция около 50 метра човек от човек. Стигат разклоняване на пътечката и вместо да потеглят в правилната посока, поемат грешната. След няколкостотин метра влизат в зоната на друг граничен наряд, който не е предупреден.

Когато войниците виждат изскочилите изведнъж встрани от тях цивилни лица, действат според правилника - тоест командват "Стой, горе ръцете!"

Тук вечната подозрителност, а и натрупаното през последните седмици напрежение, изиграват лоша шега на Гешев, който е първи в колоната. Вместо да влезе в контакт с граничарите и в края на краищата да се разберат, той вади пистолета си и стреля по тях. Даже не веднъж, а цели три пъти. Имахме случай да кажем, че Гешев не е полицай тип командос, той не е добър в тая материя - за щастие. За щастие, защото не улучва никого...

Досие "Овен" или как, дори и след смъртта си, Гешев остава в голямата игра

Участниците в тая игра навярно са предвиждали, че ще я играят няколко години и всичко ще се забрави от само себе си. Нещата обаче получават неочакван обрат: Ким Филби заема нов пост.

Ким Филби: "...в края на 1946 г. ме повика генерал Синклър и заяви, че е дошъл редът ми да поработя в чужбина... Когато Синклър обяви, че ми предстои да оглавя резидентурата в Турция с център Истанбул, разбрах, че това не е най-лошият вариант. По това време Истанбул беше главната южна база, от която шпионираха Съветския съюз и социалистическите страни от Балканите и Източна Европа" (Филби 1998: 171).

Заради новата работа Филби преминава ново обучение според спецификата на работата си. През януари 1947 г. приключва курса и сдава стария си пост в контраразузнаването. В края на месеца отива на летището и заради снеговалежите и мъглите десет дни не успява да излети за новото си местоназначение. Взема си отпуск и преди Истанбул посещава баща си в Саудитска Арабия. В средата на февруари 1947 г. поема поста резидент на СИС в Турция.

Какво се случва? Българското разузнаване към 9 септември 1944 г. има на разположение двама човека, които удивително приличат на Никола Гешев. За това съобщава Добри Желев в своята книга: "В рапорта от 5 декември 1947 г. се изнася, че Гешев е имал двойник. Това е търговецът Паскалев. Даже е имало съмнение, че той го укрива. Проверката обаче не установила никакви следи. Тогава ми беше подхвърлена версията, че Гешев е имал и втори двойник, името на когото не успях да науча. Той бил подготвен и към края на 1945 г. прехвърлен през границата с документи на името на Гешев" (Желев 1994: 75).

Предполагам, че това "към края на 1945 г." е по-скоро авторово заключение. Или умишлено е спестена действителната година - службите никога не казват истината напълно. Но сам виждаш, драги читателю, че фактите пасват точно за 1947 г. А както още Еркюл Поаро е казал - когато имаш хипотеза и тази хипотеза не пасва на фактите, зарязваш хипотезата!

Че това е идея на съветските тайни служби, спор няма. Те са признати за асове и специалисти от висока класа по внедряването на агенти с фалшива самоличност сред противниците си. Цял един период от историята на КГБ и ГРУ е наречен "Епохата на великите нелегали". Явно, историята с нашия Гешев е от последните акорди на това време. Един от героите му е Иван Винаров, българин, поставил се в услуга на съветското разузнаване и постигнал огромни успехи точно под чужда самоличност в най-различни кътчета на света. Няма да е невероятно, ако зад идеята за прехвърлянето на агент да стои именно той.

Колкото до подготвилите операцията - не е трудно да бъдат открити и те. На 13 септември 1945 година на Георги Димитров в кабинета му в Москва са му представени трима съветски полковници от Народния комисариат по държавна сигурност (НКГБ). Те трябвало да заминат за България в качеството на съветници на Антон Югов във Вътрешното министерство. Двайсет дни по-късно Димитров отново се среща с тях за последен инструктаж. От Голубенко, Студников и Зеленски в българските документи за самоличност те вече са Голубов, Студенков и Зеленов. Месеци след това заминава още по-голяма група - мрежата на представителите на НКВД и НКГБ стига до всяко окръжно управление в страната. Те имат дипломатически паспорти като щатни служители в съветското посолство и едновременно с това карти на офицери от българската ДС. Имат достъп до всяко кьоше на нашите служби и едновременно с това не подлежат на никаква проверка от коя да е българска служба.

Именно офицери от този състав са забелязали перспективността на една игра с двойника на Гешев, подготвили са го и са го прехвърлили в Турция, където го е поел Ким Филби...

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев 1993: Георгиев, М. Третият разстрел. София: Литературен форум, ВИК "Св. Георги Победоносец", 1993.

Желев 1994: Желев, Д. Никола Гешев и неговите секретни операции. София: сп. "Антени", 1994.

Полицай 1935: Полицай, 1935, бр. 5-6, с. 125.

Филби 1998: Филби, Ким. Моята тайна война. София: Труд, 1998.

ИЗТОЧНИЦИ

Централен държавен архив

ЦДА, Об 23644.

ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 25.

ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 151.

ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.e. № 153.

ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 219.

ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 221.

ЦДА, Фонд № 1449, опис № 1, а.е. № 106611, т. 6.

Архив на комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (АКРДОПБГДСРСБНА)

АКРДОПБГДСРСБНА, а.е. № 16275, т. 2.

© Андрея Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.11.2012, № 11 (156)

Други публикации:
Андрея Илиев. Непознатият Никола Гешев. София: Сиела, 2012.