Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪДЕЩЕТО НА РАЗРУШЕНА ГЕРМАНИЯ

Джордж Оруел

web

Докато настъплението в Германия продължава, а по-големите разрушения във войната се нанасят от съюзническите бомбардировачи, коментарите на почти всеки наблюдател се припокриват. Първият от коментарите е: "Хората, стоящи си вкъщи, нямат никаква представа какво се случва". Вторият: "Невероятно е, че продължават да се бият". Третият: "Само си представи труда, който ще е нужен, за да се изгради всичко наново!"

Истина е, че мащабът на съюзническия блицкриг в Германия дори сега не е осъзнат в нашата страна, а делът ни в потушаването на германската съпротива е доста недооценен. Трудно е да се вярва на докладите на военновъздушните сили и на хората по улиците, които могат да бъдат извинени, ако си представят, че всичко, което сме причинили на Германия за последните четири години, е същото, което те са ни причинили през 1940 година.

Но това заблуждение, дори по-голямо в Съединените щати, съдържа в себе си потенциална опасност, а безбройните протести срещу неизбирателното бомбардиране, които бяха водени от пацифисти и хуманисти, само задълбочиха проблема.

Не е задължително бомбардирането да е нехуманно. Самата война е нехуманна, а бомбардировачите, които се използват, за да парализират индустрията и транспорта, са относително цивилизовани оръжия. "Нормалните" или "легитимните" военни действия са силно унищожителни за неживите цели, а да не говорим какъв ефект имат те върху човешките животи.

Освен това бомбата убива невинни жертви, докато мъжете, загинали на бойното поле, са точно тези, които общността поне може да си позволи да загуби. Британците винаги са изпитвали неприязън към бомбардирането на цивилни и без съмнение ще проявят съчувствие към германците веднага щом окончателно ги победят; но това, което британците все още не са осъзнали – благодарение на своя сравнителен имунитет, е ужасяващата разруха на тази война, както и предстоящият за целия свят дълъг период на обедняване.

Минавайки през руините на германските градове, чувстваме една дълбока несигурност за бъдещето на цивилизацията. Всеки трябва да помни, че не само Германия беше атакувана. Същото опустошение е налице в различна степен от Брюксел до Сталинград. А където е имало сражения по бойните полета, разрушението е дори още по-сериозно. В разстоянието от около 300 мили между Марна и Рейн няма нито един мост или виадукт, който да не е бил взривен.

Дори в Англия сме наясно, че ще ни трябват три милиона домове, но шансовете да ги построим за сравнително кратък срок са минимални. Но от колко домове ще има нужда Германия, Полша, СССР или Италия? Когато си помислим за колосалната задача да се възстановят стотици европейски градове, осъзнаваме, че трябва да измине дълъг период преди дори стандартът на живот от 1939 година да се достигне.

Все още не знаем какъв е действителният мащаб на щетите, които са причинени на Германия, но съдейки по актуалната информация за определени райони, е мъчно да се повярва във възможността на немците да заплатят какъвто и да е вид репарации, било то чрез стоки, или чрез трудови ресурси. За да възстанови домовете си, да пусне в експлоатация унищожените заводи и да предотврати колапса на земеделието, след като чуждестранните работници бъдат освободени, германският народ ще трябва да използва цялата работна сила, която може да си позволи.

Ако, както е запланувано, милиони немци бъдат изпратени на работа да изградят наново разрушените пътища или да реставрират сгради, възстановяването на самата Германия ще стане доста бавно. След последната война невъзможността да се съберат значителни парични репарации бе осъзната, но едва ли стана ясно, че обедняването на която и да е страна рефлектира неблагоприятно върху света като цяло. Няма полза за никого Германия да се превърне в бедняшкия квартал на Европа.

 

 

© Джордж Оруел
© Лъчезар Йорданов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2017, № 8 (213)

Преводът е направен по: Проект "Гутенберг", б.г. <http://gutenberg.net.au/ebooks03/0300011h.html#part26> (21.08.2017).
















Партньори