Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАТУИРАНИТЕ СТЪРШЕЛИ

Ванцети Василев

web

- От ужилване от стършел се умира! - стресна го уплашеният глас на жена му от отвъдния край на телефона - чакай... включвам компютъра... отварям "Гугъл". Олеле: "понякога смъртта... - гласът на жена му панически се изви като плач - може да настъпи и след два дни...".

Насмешката, с която погледна малката червена точица от боцването като игла на спринцовка, се стопи и той си спомни, че в началото на лятото негов съсед умря от ужилване на оса.

- Нищо ми няма! Утре няма да има и помен от това! - отвърна смело той.

- Крис, качвай се на колата и си тръгвай веднага! Преди това се отбий в медицинския пункт на селото! Вероятно има дежурен лекар, нека те прегледа - настоя гласът на жена му умолително.

- Не се притеснявай! Ще се оправя. Почти не личи. А и болката изчезна.

- Къде те ужили?

- На дланта на дясната ръка, близо до малкия пръст.

- Подуто ли е много?... Чакай... тук пише... "при ухапвания на дланта често подуванията са на обратната страна на ръката". Имаш ли подуване там? Ще се обадя на Жоро да се отбие при теб и да те види. Жена му ми се обади. Каза, че се налагало тя също да остане в града. Там сте сами, селото е наблизо, но едва ли някой от селяните може да ви помогне.

- Не го прави! Знаеш, че приятелските ни отношения свършиха! Не желая да получавам помощ от човек, който е паднал толкова ниско в моите очи! Ето, гледам си дланта, малко червено мазолче там, където започва дланта, с червена точица, обръщам я, няма никакво подуване - описваше Крис състоянието си и съжаляваше, че бе я обезпокоил. - А и няма никакви изгледи да имам! Успокой се!

Сприятелиха се с Жоро през студентските години. Постепенно около тях се оформи приятелски кръг от стари и нови приятели, но цялата тайфа от дванадесет човека гравитираше около трима - те двамата и Желязко или Джеки, както го наричаха всички. Джеки бе син на местни селяни. Той ги бе убедил да си купят места в околностите на това село. Крис и Жоро започнаха да строят вили. Всяка събота на седмицата през цялата година, с изключение на месец август, когато всеки от тях се излежаваше върху пясъците на някой от плажовете по Черноморието, се събираха на вечеря у някой от тайфата. Помагаха си един на друг при строителните работи, правеха комбинации за снабдяването с материали, за да направят някоя и друга икономия и да се снабдят с дефицитни стоки, все пак социализмът не предлагаше голям избор, а понякога никакъв, и тогова Жоро, член на партията, дърпаше механизма на неизчерпаемите си връзки. Така ги завари падането на комунистите или Промяната, както казваха, за да не дразнят Жоро и още двама от тайфата, членове на партията. Отношенията им в компанията останаха същите, с една-единствена разлика: разговорите им станаха по-свободни. Много неща се изричаха с истинските им имена, а Крис вече не изпитваше същия страх, както по времето на комунизма. Тогава не се осмеляваше да отрече комунизма като система и да я нарече непоправимо зло. Критикуваше отделни личности за противообществени прояви, по-малко порядки от живота. Определяше себе си като независим индивид, аполитичен, говорел саркастично само и само да се подобри обществото, иначе той оставал твърд поддръжник на социализма, казваше го, повдигайки очи към небето, сякаш се молеше, но знаеше, че това бе отрепетирано лицемерие, а не опит да убеди слушателите си. Той бе една малка частица от "колективната симулация", която се разиграваше като на театрална сцена. Тогава времената бяха опасни. Във въздуха витаеше заплаха, всяко недоволство и критика водеха до наказания и преследване и според поведението можеха да ескалират. Но нещата се промениха. Крис, освободен от страха, на една от вечерите им, когато бяха заедно, изрече: "Срути се омразната система!" Остана верен на себе си, не се присъедини към нито една от никнещите като гъби партии, не излезе на нито един протест. "Никаква политика, никакви партии! Продължавам си живота, както преди. Ако ме интересува нещо, това е някой лидер, който се откроява сред останалите и желае да дръпне живота ни напред, към благополучие!" И бе разочарован дълбоко, когато главата на един такъв брадат лидер "падна". Харесваше го, беше добър оратор, имаше харизма. И изведнъж медиите отпечатаха досието му. Бил информатор на Държавна сигурност. Започна "войната на досиетата". Стана предпазлив в избора си на харизматичен политик. Очакваше поредната жертва на компроматите. "Добре, че нямам досие" - каза по време на една от съботните им вечери. "Сигурен ли си?" - засмя се иронично тогава Джеки. "Пошегувах се" - успокои го той, като видя вкиснатото му лице. "Кой си ти, че да се интересуват от теб?" Подмина случката мълчаливо, ала по-късно, като се прибра у дома, седна пред масата в кухнята, извади молив и нарисува родословното си дърво. Един имотен селянин, "опънал" се при кооперирането в страната, не щял да си даде земята, след което му ударили един бой, той подписал, че влиза доброволно в те-ке-зе-се-то, но имал хаплив език и им рекъл: "взимайте я, но не мислете, че се обработва лесно", натупали го още веднъж и го освободили; един зет, женен за братовчедка на майка му, престоял няколко години в концлагера "Белене" или трудово-възпитателно училище, както ги наричаха тогава. Трети братовчед, избягал в Австралия, невъзвращенец, не се занимавал с политика. И това е. "Не вярвам, че някой би ме наблюдавал за трима роднини, на които бяха лепнали етикета "врагове на народа."

Бе късна лятна вечер и той тръгна да закачи подвижната лампа на стената, за да осветява двора. Чу бръмчене на насекомо, видя го как направи кръг около електрическата крушка, после усети милувката на крилете му. Помисли, че е оса. Можеше да хвърли подвижната лампа и да се предпази, но щеше да я счупи. Насекомото успя да си забие жилото, но той реагира светкавично с лявата ръка, махайки го от кожата си. То полетя и се удари в каменния под, а кракът му го последва. Отмести го, за да види предсмъртните му конвулсии и чак тогава видя размерите му: надхвърляше два сантиметра. Беше стършел! Бе ужилван от оси няколко пъти, от пчели много повече - слагаше тампон, напоен с оцет върху мястото на ужилването и за ден-два отокът и болката изчезваха. Не бе алергичен. Сега обаче бе стършел. Обзе го безпокойство и затова се обади на жена си. Обикновено ходеха на вилата си заедно с нея, но тази събота тя бе останала в града у дома им, за да работи върху неин проект. Закачи лампата на куката и продължи разговора си, разхождайки се по терасата.

- Не виждам причина да се плаша, а ти да се тревожиш! Притиснал съм мястото на ужилването с памук, напоен с оцет. Болката намаля. Ако видя, че продължава да се подува и не мога да заспя, ще ти позвъня и ще си тръгна към града.

"Да допуснем, че имаш досие. Не те съветвам да пишеш на Комисията по досиетата и да го изискваш!" - посъветва го отново Джеки. "Ще останеш без най-добрите си приятели. Може да се окаже, че те са те донасяли най-много. Тегли една черта на цялата тази шумотевица с досиетата. Било, каквото било!"

"А ти чист ли си спрямо мен?" - контрира го той, но не получи отговор.

Бе се засегнал от въпроса "Кой си ти?" на приятеля си. "Говори за гузна съвест. Съвсем друго ще звучи, ако в някой от разговорите на тези вечери или в офиса спомене: "Представяте ли си? И аз съм имал досие" - помисли си той. Съветите на Джеки имаха обратен ефект. Написа молба до Комисията за досиетата, запечата плика, лепна пощенската марка и я пусна лично в местната поща. Получи отговор на молбата си след един месец... Комисията го уведомяваше, че има такова и обясняваше за правилата на получаването му. В следващата си молба отбеляза периода, когато щеше да отиде да го прочете, и я изпрати.

- Знаеш ли как свирят щурците? - смени той темата, за да я успокои - чуй! - и обърна слушалката на телефона към тъмнината на нощта.

- Крис, моментът не е подходящ за романтика, моля те! - чу гласът на жена му да се проточва в апарата.

Не бе изтекъл и месец, когато получи второто писмо от Комисията. Уведомяваха го, че може да прочете досието си в указания от тях срок. Придвижи се с градския транспорт от апартамента си в жк "Люлин" до седалището на комисията на ул. "Гурко" № 32 половин час преди отварянето. Беше четриетажна сграда, боядисана в лимонено жълто, изправена стройно до Министерството на вътрешните работи като войник на почетна стража. Партерните етажи на двете сгради бяха свързани: "Сякаш имат шубер помежду си и през него подават папките като самуни топъл хляб" - помисли си Крис и се обърна към дежурния полицай на входа. "Комисията се помещава в апартамента на партера, вратата вляво, но сте подранили. Разходете се наоколо или, ако желаете, идете да пиете едно кафе, докато отворят" - услужливо му каза полицаят. Излезе и тръгна по "Гурко" в посока към стадиона. Освен закусвалня "Къща Тропс" не видя друго заведение. Влезе и едвам устоя на миризмата на супи и шкембе-чорба. "Българинът продължава да закусва супа или шкембе чорба" - промърмори под носа си в посока към кафе-машината. Излезе и тръгна в обратна посока. Зазяпа се в розовата сграда на Министерството на икономиката, сви наляво по "Вазов", видя бутиковото кафене "Гара за двама". Тръгна към входа му, ала работното му време започваше в 11 ч. Намерението да търси други заведения се изпари и той се върна в "Къща Тропс". Поръча си турско кафе, изпи го и се върна в приемната на Комисията. Беше сам, а очакваше да има опашка. Служителките, които му донесоха неговата папка, бяха надянали фалшиви усмивки, а кратките обяснения, които даваха, се лееха като приспивни песни. Бяха седемдесет и девет страници. Имало също отворена възможност да извадят срещу заплащане копие, от която той се възползва без колебание, въпреки че цената 10 стотинки на страница бе твърде висока. Върху папката, която му подадоха, пишеше с печатни главни букви "ДЕЛО №", следвани от петцифрен номер, изписан на ръка. "Още десетина-двадесет бройки и ще станат 26,000. Колко ли следват след мен?" Под него отново с ръкописен текст бе написано ДОН "Недоволник". "Да не съм испански благородник, че тук съм титулуван "дон"? - изръмжа Крис срещу безизразното лице на служителката. "Дело на обект за наблюдение, това е!" - отговори му любезно тя, разбирайки, че посетителят не е запознат с терминологията на доноса. "Лошо, значи не съм личност, а обект. Бездушно, като едно време!" Недоволното му мърморене бе излишно. Какво бяха виновни тези служителки, които най-много да са достигнали до възрастта на комсомолки по времето на тези събития. Беше взел платен отпуск. "Един загубен ден, вместо да го прекарам някъде мързеливо или да свърша нещо полезно на вилата, аз ще чета някакви измислици. Какво може да донасят за мен, освен свободни съчинения" - каза си наум Крис. Почувства в душата си мраз и за да го стопи, направи зиг-заг покрай Министерството на земеделието, разгледа орнаментите по сградата му, сви на ляво по "Вазов", възхити се и на сградата на Лабораторията на розите и дом-музея на писателя и се подчини на вътрешната сила, която задвижи краката му в бърз ритъм към градинката пред Народния театър. Намери празна пейка, седна и зачете настървено досието си. Бе сглобено от справки, характеристики, агентурни донесения, планове за мерки и действия спрямо него, искания на служащите за сведения, отнасящи си до него, копия от различни документи, подредени хронологично. Всеки документ започваше с печат в левия горен ъгъл на Управлението на МВР и с два хоризонтални реда, където нечия ръка бе написала ръкописно регистрационен номер, брой на екземплярите и датата на издаване или приемане на документа. В десния ъгъл бе отбелязано с главни букви "СТРОГО СЕКРЕТНО!" Няколко реда под него пишещата машина бе надупчила "УТВЪРЖДАВАМ" и някой офицер се подписваше (а те се променяха и по имена, и по чинове). Явно, бе сбъркал с определението "свободни съчинения, поради факта, че бе абсолютно незапознат с тази част от живота на обществото и хората, които бяха я сътворили. Причината, поради която ДС бе оформила решението да го постави под наблюдение, го стресна. Лейтенант от ДС, чието име му бе непознато, предлагаше на висшестоящите си да му се отвори дело и да бъде обект на наблюдение, тъй като лицето Кристиян или Крис, както го наричаха приятелите му, бе "засечено лице" три пъти. Стигна до първото агентурно донесение в папката му, подписано от агент "Иванов". Той описваше тясната книжарничка на антикваря в безистена на на ул. "Витошка": "Лицето Крис се появи в 18:30 на 12 април и попита антикваря за "Един ден на Иван Денисович" на Александър Солженицин. Той му отговори да намине в края на следващата седмица. Крис напусна веднага, защото в това тясно пространство имаше 16 човека, чакащи на опашка с въпроси за книги. Сигурен съм, че не ме видя. Добри познати сме и никога не ме е подминавал, когато сме се срещали, без да стиснем ръце и да разменим някоя и друга дума. Аз останах в безистена, така, както ми бяхте наредили." Следваха описанията на клиентите и книгите, които бяха търсили. Резолюцията на наблюдаващия офицер от ДС, която следваше доноса на "Иванов", завършваше с раздел "Засечени лица" и Крис видя името си сред тях. Проумя тази дейност на Държавна сигурност и терминологията й още с първото донесение. "Значи, засекли са ме при наблюдавано лице. Но аз откъде да знам? А "Един ден на Иван Денисович" беше издадена легално от държавно издателство, а не бе "Самиздат". Нямаше нищо противозаконно в прочита й!" В душата му се надигна възмущение. Беше ясно, че наблюдаваното лице е антикварят. След "Засечени лица" следваше част, наречена "Задачи". Една от тях: "Да се намери подходящо лице, което да влезе в контакт с обекта и да го попита чел ли е въпросната книга. Ако отговорът е положителен, нашият човек да го помоли да му я предостави за четене. След като му я върне, да попита има ли още такива и какво мисли за лагерите" - продължаваше разработващият офицер. Преди подписа му в края на документа пишеше: "Агента е проверен. Работи честно за ОДС." "Ама тия са доста неграмотни. Пишат "Агента" с непълния член" - усмихна се иронично Крис, който спря четенето и започна да гадае, кой се криеше под името "Иванов". Агентурните имена на личностите, които бяха донасяли сведенията, бяха измислени от органите, бяха поставени в кавички и не бе трудно да се предположи, че някой съществуващ отдел ги водеше на отчет с истинските им имена. Спомни си посещението при антикваря и разговорите си с него, но часа и датата, посочени в донесението, не му помогнаха да го разпознае. Повече доноси от този човек нямаше. Продължи четенето. Следващият агент "Керемидчиев" му бе поискал книгата и той му я бе дал срещу писмена декларация, че ще му я върне след 10 дни. Крис много рядко даваше книгите си на други лица, а когато го правеше, изискваше писмена декларация с поставен срок за връщане. Разпозна "Керемидчиев" мигновено - бе сред най-добрите му приятели. За него бе написано: "Агента е нововербуван, но може да му се вярва." "Копеле гадно!" - добави мислено Крис. Копие от декларацията бе прикачена към показанията. За агент "Пешев" офицерът бе отбелязал отново с непълен член: "Агента не е честен. Да се подложи на проверка." Постепенно взе да разпознава някои от информаторите, съдейки по времето или мястото, когато доносът бе написан, въпреки че обработващите ги ченгета старателно бяха пазили тяхната идентичност. Болезнена усмивка се появи на лицето му, когато осъзна, че от дванайсетката приятели, които най-често се събираха, половината бяха информирали ДС редовно: "6 от 12, значи всеки втори! Само за мен ли се отнася, или така е било при всички наблюдавани?!" В шестицата имаше и една жена, в която Крис позна една от съпругите на приятелите му, но предположението му остана несигурно. Очакваше да разпознае Джеки, но той не бе в тази цифра, а със сигурност не бе и един от двамата, които заедно с жената, останаха неизвестни. Но Джеки се беше оказал прав - доносите бяха гадни. Надигащото се отвращение у него кулминира с псувня и закана, че повече няма да се среща с тях. Намерението му се оказа неприложимо. Не беше възможно да се среща с едни от тях, а да избягва другите. Компанията им в повечето случаи беше в пълния си състав. Веднъж, когато Жоро и съпругата му организираха вечерята, Крис отказа да отиде. Не бе минал и половин час и приятелят му прекоси двора и дойде с въпроса: "Какво става, защо не идвате с жена ти? Държиш се като нацупено дете, на което са отказали да му купят сладолед, защото гърлото му е възпалено!" Не намери сили да му отговори, за да му каже истината. Трябваше му време. Стисна устни, хвана съпругата си за ръка и минаха вратичката между двата двора в посока към софрата на терасата. "Може да се окаже така, че най-добрият ти приятел те е топил. Как ще реагираш в такъв случай? Ще го намразиш! А след това ще намериш ли сили да му простиш?" - прозвучаха за кой ли път думите на Джеки в главата му и така му бе дал повод да си мисли, че ако наистина има досие, то той е един от сътрудниците. "А трябва ли да му простя?" - бе запитал Крис. "Въпросът е етичен. За мен лично е важно дали доносчикът е бил доброволец, или човек, притиснат до стената от органите. На тази група хора, аз бих простил" - бе отговорът на Джеки тогава. Мисли дълго върху позицията и накрая реши, че Джеки е прав. Прочете и последната страница, затвори папката и хукна към дома си. Направи си сандвич, за да има нещо за обяд, купи един пакет "Лаваца", защото не беше сигурен дали кафето им не бе свършило, и се запъти към вилата. Бе извън града, само на 20 минути път с кола. След втория прочит разбра, че истинските виновници, стоящи над информаторите, са всички тези личности, наречени "разработващ офицер", началник на не знам какъв си отдел, предложил, одобрил и не знам още какви други. И ако най-добрият му приятел бе в групата на доброволните, нямаше никога да му прости. Но как да разбере? В досието му не се споменаваше. Искаше някак си да се вмъкне в мозъка му, да се придвижи към полукълбото му, съхраняващо памет, и по фибрите и дългите нишки на нервите да стигне до датата, когато той бе дал съгласието си да дава доноси. В науката нямаше съобщения за такава инвазия все още. Засега имаше само един път: да седнат двамата с него на четири очи. Знаеше също така, че приятелят му би го излъгал, без да му мигне окото.

Освен песента на щурците чу бръмчене. Погледна в посоката, от която идваше. Около лампата на стълба между двете къщи се въртеше танц от насекоми. Няколко от тях се отделиха и полетяха към неговата лампа.

- Нападат ме стършели! Затварям! - остави телефона на масата и полетя към края на терасата, за да загаси лампата. Там обаче вече кръжаха два стършела. Смени посоката, влетя в стаята и от прозореца започна да наблюдава лампата. Успя да преброи пет. Бръкна в джоба си за телефона. Не го намери. Посегна към другия джоб, но ръката му замръзна. Погледът му се спря върху стършел, който трептеше с крила върху телефона му върху масата, където го бе оставил в бързината. Видя силуета на Жоро да прекосява ливадата между тях. Открехна вратата и през тесния процеп извика:

- Жоро, връщай се веднага! Нападат ме стършели! - и затвори вратата с трясък. Едновременно с предупреждението, което във вид на рев изригна от гърлото му, приятелят му влезе през вратичката и пресече двора.

Без да бърза, вадеше показанията на агент "Андреев", нареди ги едно до друго, сякаш редеше пасианс. Усмихна се през зъби на изречението "СЪОБЩАВА: агент "Андреев". От тях извади двете, които, без съмнение, показваха, че "Андреев" е неговият най-добър приятел Жоро. Не можа да разбере защо на едното бе написано агентурно сведение, а на другото - агентурно донесение. В сведението се описваше посещението на местен селянин, начинаещ пчелар, от когото той купуваше мед. Случката изплува ясно от спомените, очерта се като релеф, така както сутрин слънцето, скрито зад планината, очертаваше хребета й срещу прозореца на спалнята му. Бившият собственик на земята бе оставил два празни кошера с долни магазини, пълни с пити, а в горните имаше пушилка, топка восък, инструмент за отваряне на пълните с мед пити, джамджийски пирончета, малко чукче, едно руло тънка тел за опъване на восъчните пити в рамките им, няколко сухи кравешки фъшкии и "Наръчник на пчеларя". Пчеларското було в жълт цвят, завито с вестник и пъхнато в найлонова торбичка, бе почти ново. Собственикът каза, че му ги подарява, а всъщност не можеше да ги продаде. "Един ден ще ги напълня с пчели" - благодари му Крис, но желанието му остана само на думи. Обеща на пчеларя ръководството и когато той дойде да си го вземе "от портата те тръгнаха към кошерите, като двете лица се обръщаха, за да се уверят, че никой не ги следи" - припомняше му агент "Андреев" в донесението. "Обръщах се, защото кучето на пчеларя вървеше след мен, а ме беше страх от него бе, копеле такова!" - изръмжа свирепо Крис. Следваше описанието на изваждането на "книгата" (явно бе, че агент "Андреев" не знаеше каква е тази книга), предаването й от ръце в ръце над кошера, краят на визитата. Отиде до кошерите и оттам завъртя поглед през двора на съседите си, опитвайки се да установи мястото, откъдето е бил наблюдаван. Влезе през малката вратичка между двата двора и интуитивно се запъти към стария външен клозет - циментова плоча с отвор над септичната яма и две стъпала пред дупката. Съпругата на Жоро бе забранила да се пуши в къщата и Жоро пушеше в него. От гледна точка на предпазливост, Крис смъкна панталоните заедно с гащите и клекна, за да може да каже, ако бъде сварен в чуждия двор, че остра нужда го е пратила там. Погледна през светлия процеп между две дъски на вратата, завъртя глава, сякаш тя бе калейдоскоп, докато процепът се затваряше наляво, после вдясно и рече: "Оттука ме е наблюдавал. Как не съм го видял? Но и да бях, какво значение има? Какво противозаконно или опасно за държавата имаше това? Защо са проверявали безобидни хора като мен? Играта, която бе започнала с шегата: "Я да проверя дали имам досие" и "Кой си ти, че да те наблюдават?" до онова предполагаемо "Представяте ли си, аз съм бил наблюдаван и имам досие!", което гъделичкаше честолюбието, преди да се окаже вярно, се трансформираше в един-единствен въпрос: "Защо са ме шпионирали?" Въпросът не излизаше от главата му, тормозеше го постоянно в последвалите дни и месеци. Представяше си, че е в лекарски кабинет и лекарят бе опънал като на простор донесенията на агентите, сякаш бяха снимки от рентген и скенер. А агент "Андреев" се бе престаравал - от сведенията му лъхаше злорадо задоволство. Тогава гневът в него се издуваше като вътрешен балон, който щеше да се спука в следващия момент. "Вероятно са го правели от съображения за държавна сигурност" - влизаше Крис в обувките на противника, но заблуждението му не продължаваше и минута и се превръщаше в ярост: "Каква държавна сигурност, като това са действия, с които са целели да си запазят властта, с техните привилегии, тоталната им власт да потискат и да си живеят като царчета и придворни. "Мамка им, гадни копелета!" Чу тих плисък "шлюююп" от собственото си лайно под себе си и носът му пое мириса на студената, зловонна течност, която къпеше топките му. Полетя разгащен през пространството между двете къщи към банята в неговия дом с отвращение, без да мисли какво би си помислил случаен минувач, ако го види в тоя момент. Няколко листа се хлъзнаха от ръката му, която ги държеше, и полетяха около него като бели птици. Продължи да тича, без да спира. Сапуниса се три пъти, плакнейки се обилно след всяко от тях, ала неприятното чувство от гадната течност и вонята останаха в сетивата му до края на деня. "Няма никога да му простя!" - закле се той. Облече чисто бельо и се върна на ливадата. Събра изпуснатите страници и ги подреди отново.

"На агента може да се вярва, работи добре с ДС" - даваше оценка разработващият офицер и продължаваше в протокола с предложените от него задачи. Една от тях гласеше: "Да се провери засеченото лице, името му, пчелар, местен. Да се установи заглавието на книгата и ако се окаже вражеска литература, да се конфискува." В раздела задачи предлагаше да се разработи мероприятие за претърсване на кошерите и план за изпълнението му. Възлагаха на "Андреев" задачата да проучи дали на посочената дата за изпълнението й обектът ще бъде на работа и едва тогава да се даде ход за подготовката й. Да се разработи и резервен вариант, ако той неочаквано се появи. Служителка от общината трябваше да седи на пост на скамейката пред автобусната спирка и ако обектът реши да дойде с обществен транспорт, да телефонира на водещия операцията. За нея се казваше, че се води на отчет в службите, показвала е дисциплинираност и находчивост в предишни операции. Кметът на селото ("аха, и той ли? Ми то като че ли му личеше" - каза си на ум Крис) ще охранява черния път, по който също се влизаше в селото, но бе с много дупки и се използваше рядко. "С тази охрана подсигуряваме тила си в случай, че "обектът" смени по някаква причина пристигането си от тази посока. Кран с надпис "Електроснабдяване" ще паркира до стълба и двама служащи на ДС ще имитират смяна на електрическа лампа от уличното осветление. Един от двамата ще влезе през двора на "Андреев" и ще претърси кошерите. Агент "Андреев" да бъде във вилата си и ако обектът се появи случайно, да декларира, че той е повикал работниците от "Електроснабдяване" за отстраняване на повреда. След завършване на операцията един от двамата "кранисти" да телефонира на наблюдателите на пътищата, за да ги освободи от задълженията им" - завършваше документът. "Планът" бе отпечатан в шест екземпляра, както бе написано в левия ъгъл на края на документа, посочваше кое копие къде отива, като три от тях отиваха към други дела, четвъртото - към изпълнителя полковник... ("оооо" - ахна Крис, - "цял полковник, каква чест за мен"), следващите две бяха с някакви инициали. А, това не мога да го разкодирам, но може би са отдели в Органите) и предпоследно бе напечатано името на машинописката на документите - Недкова1968. Между името и годината нямаше разстояние. Дали не бе годината й на раждане? Последно вляво стоеше датата 1988 г., а вдясно - "Изпълнител" и името на полковника отново.

Крис нямаше никога да научи за това нашествие в дома му, ако не бе прочел досието си. Не бяха намерили нито вражеска литература, нито оръжие, казваше рапортът, в който разработващият офицер описваше изпълнението на задачата. Следващият документ предлагаше да се приключи делото и да се открие ново, наречено ДОР1, тъй като "обекта" работи в научно учреждение и ще бъде много удобно да доставя данни за настроенията, поведението и действията на неговите колеги. ДОН да се препрати в отдел "Архиви" за съхранение до поискване.

Разгледа копието от всеки документ внимателно. На дъното на всеки един от тях в рамките на правоъгълен печат се посочваха бройките - кой го е изготвил и препратката им към съответните отдели и лица. Страниците бяха номерирани, ала след 23 страница бяха задраскани и над тях бе написана друга цифра. Новата цифра бе по-малка, а разликата между тях постепенно се увеличаваше. До края тя бе станала 10. "Вероятно са извадени страници, показва логиката, ако има такава. Бедни ми побратиме, колко ниско си паднал!" - затвори Крис папката за втори път.

Името "Георгиев" от цялата свита офицери, споменати в документите, се наби в главата му. Той го бе предложил за наблюдение и разработка и доминираше с присъствието си. На два от документите бе отпечатано съкратено, само с първата буква и малкото му име. През свободното време в следващите няколко дни проучи лицето. Негов съученик, осмокласник по времето, когато, той, Крис бе вече абитуриент. Не го познаваше. Бившият офицер в този момент работеше като заместник-директор на държавна агенция със солидна заплата.

- Педерастче такова! Няма възмездие за вас! - изкрещя Крис, тъй като знаеше, че беше на вилата си и едва ли някой щеше да го чуе.

Този "Георгиев" бе подписал и последния документ от папката, наречен "Предложение". Там той предлагаше вербовката на Крис и се обосноваваше защо. Крис го отдели, за да разбере, ако може, защо не бяха продължили. Разучава дълго документа и само датата в дъното го доведе до единственото заключение: 10 октомври 1989 г. - месец преди "Промяната".

Не гласът му спря Жоро на стълбите, водещи към терасата. Чу само "олеле" и го видя да бяга обратно към дома си. Едва не счупи малката вратичка, която остана да се люлее на пантите си. Последва трясък на врата, след което светлините в къщата на съседа му изгаснаха. "Значи, е влязъл невредим у дома си! И умът му работи. Сети се да загаси лампата. Оказва се, че за да претършуват двата кошера, са били ангажирани шест човека. Да умножим номера на досието ми по шест. Получават се 156 000! Това е при положение, че множителите са взети от моя случай. А кой съм аз?! - една дребна риба, независим, аполитичен тип, който не е заслужавал вниманието на ченгетата. Цифрата е далече по-висока. Толкова много хора са се занимавали с непроизводителен труд! Това е една от причините да се сгромолясате.

"Да те надупчат дано!"

Tоку-що бяха купили земята, буренясала от край до край, та дори и колчетата, които я очертаваха, не се виждаха. Жените предвидливо си носеха еднопръстени ръкавици с ватена подплата. Всички до една, без изключение, бяха обули джинси. Скубеха цял ден див пелин, лопен, разни други бурени и храсти. Дузината беше в комплект и работата вървеше. Накрая сковаха правоъгълна маса и пейки в имота на Жоро. Негов ред бе да организира вечерята. Домакините се бяха постарали. Сложиха шопски салати, огромна тенджера, пълна с кюфтета и кебапчета, шише сливова ракия, две бутилки червено полусухо вино "Мелник 13" и две бяло "Карловски мискет". Баницата със спанак и сирене - специалитет на Жоровата съпруга, чакаше своя ред. Жоро и Крис седяха един до друг, а съпругите им - отстрани на тях. След първата наздравица Жоро скочи на крака, разчупи погачата, която купиха с жена му от селската фурна, помоли Крис да стане, заяви, че приятелството им е вечно, че то е над всякакви идеологии и религии и приповдигнато, по измислен от него сценарий, откъсна залък, даде друг на Крис и го помоли да повтаря неговите действия. Взе нож, приятелят му - също. Бодна с върха му малкия си пръст. Крис се поколеба, но го последва. Жоро допря малкия си пръст до миниатюрната точица кръв на пръста на Крис. Смесиха кръвта си в знак на побратимяване пред смаяните очи на приятелите си. Жоро взе две чаши за вино, напълни ги, подаде му едната и пред очите на приятелите си се чукнаха и изпиха виното до дъно. Заклеха се във вечно братство. След този тържествен момент започнаха да обсъждат вилите си. Пак така тържествено си обещаха те да са еднакви, да са на една кота, посоката на фасадите им да е точно на юг и още много дребни детайли. Компанията се раздели на две, когато стигнаха до стила им. Едната група настояваше да са във възрожденски, не, опонираше другата, "постройте нещо модерно, премного къщи във възрожденски стил се вдигнаха напоследък". През нощта спаха у Джеки, разпределени по четирима в стая като ученици в планинска хижа. Смяха се и се веселиха до зори. Беше паметна нощ и никой не я забрави. Преди да заспи, съпругата на Крис промърмори: "Не ми харесва това побратимяване с "Мелник 13", а за такъв ритуал, не съм прочела никъде! Заел различни детайли от стари такива и от разни страни по света. Намирисва ми на фатализъм!" На сутринта приготвиха кафе и дванайсет палачинки и се качиха на върха на хълма. Разстлаха покривка и насядаха около нея. Отгоре се наслаждаваха на плачущите върби, които се извиваха като хоро от девойки от двете страни на реката, а сенките им като дълги поли с кринолин под тях, се люлееха от вятъра и изчезваха зад следващия хълм. Трета двойка от компанията реши, че ще търси да купи място за строеж в селото.

Месеци след това започнаха и строежите. Препоръчаха им архитект с добра репутация. И наистина плановете бяха превъзходни. Едно след друго Жоро наруши всички обещания, които бе дал. Най-важното от тях бе да построят еднакви вили и да са на еднаква кота. Жоро вдигна котата на неговата вила с един метър с оправданието, че при копаене на основите се появила скала, която пък изисквала разбиване с експлозиви. Това водело до допълнителни разходи, които те, неговото семейство, не можели да си позволят в този момент. Друго, завъртя я на югоизток, така че, ако не спускаха пердетата съседите му, т.е. Крис и семейството му, те щяха да бъдат като на театрална сцена пред него, докато Крисови не можеха да видят нищо. Те и не искаха. Къщата на приятеля му се бе превърнала в наблюдателница на неговата. "Ама че перверзен тип! От балкона му се вижда спалнята ми. Значи, ще трябва да спускаме винаги пердетата. Те трябва да са плътни, иначе всеки път, когато се любим с жена ми, ще сме като на екран пред него!" - заключи с неудоволствие той. Развали геометрията на архитекта, който бе се съобразил с хълмовете наоколо, с ескорта от върби, които лъкатушеха от двете страни на близката река, с минаващия покрай тях селски път.

- Защо не ме информира?- попита го гневно Крис. - Ти омърси приятелството ни, а и наруши Акт № 16 за окончателно приемане и експлоатация, одобрен и подписан от приемателната комисия. За всяка архитектурна промяна на плановете всеки гражданин е длъжен да я уведоми, цитирам ти от този акт. Опитваш се да заобиколиш закона, ще те глобят!

Не го глобиха. Връзките му бяха неизчерпаеми, а Крис подозираше, че бе бутнал и подкуп.

- А защо обърна къщата си на югоизток? Искал си да наблюдавате изгревите? Преди да възложим на архитектите да изработят плановете ни, тогава нямаше ли изгреви? Сподели ли с мен, попита ли ме? Не ти ли стигат само залезите?

Досието осветли дискретния наблюдател като мина със закъснител, чийто взрив се превърна в презрение. Най-добрият му приятел!

Упъти се към електрическото табло в коридора, изключи бушоните и застана до прозореца. Изчака, докато бръмченето спря. Свикна с тъмнината и започна да различава предметите. Отвори предпазливо вратата на терасата, стигна тичешком до масата, грабна телефона си и влетя отново в къщата си. Набра телефона на Жоро. Не се обади. Излезе през задния вход, наведен ниско до земята, към къщата на Жоро. Натисна бравата на кухненската им врата, влезе и извика: "Жорж, къде си?". Отговор не последва. Мина в хола и успя да различи в тъмнината очертанията му върху дивана. Доближи го. Приятелят му лежеше по гръб, свит на кравай. Зъбите му тракаха, а тялото му се тресеше. Забрави мигновено, че това бе "агент Андреев". Провери дали вратите и прозорците са затворени, спусна щорите, след тях и пердетата и едва тогава запали лампата. Разгледа положената върху стомаха му дясна ръка. От лакътя надолу бе подута. Макетът на самолет ТУ-134 върху рафта с книги над дивана подскачаше със същата честота, с която трепереше и тялото му. Очите му - неподвижни - бяха фиксирани в една точка на тавана. Кожата на лицето му бе неестествено бяла.

- Можеш ли да се изправиш?

Тялото върху дивана направи усилие да се опъне, ала невидимата сила, която го държеше свито, не позволяваше никаква промяна. Опита се да се обърне настрани, но последните остатъци на напъна завършиха с болезнен стон. Явно, изпитваше върховно затруднение.

- Не мога, като парализиран съм! - прошепна Жоро с плътните си устни, сякаш бродираше стенанието си във въздуха.

По челото му избиха ситни капчици пот. Треперенията започнаха отново, прекъснати от хрип, след това започнаха отново, последвани от нов хрип. Крис забеляза, че хриповете зачестяват. Набра телефона на жена си и описа накратко състоянието му. Жена му изохка в отговор и каза, че е прочела всичко, което описват за ужилвания от пчели, оси и стършели заради него, но за когото и да е, това е лош симптом. Добави, че затваря линията, за да намери телефона на медицинския пункт в селото и да го набере.

- Имал ли си други ужилвания през живота си?

- Не си! - каза на себе си Крис, виждайки отрицателното клатене на Жоровата глава. - Значи, не знаеш дали си алергичен.

Мисълта за смъртта, че вече е зад вратата, стегна още по-здраво гръдния кош на Жоро и напънът му да извика: "По-бързо!", се превърна в задушаващ го хрип. Телефонът на Крис иззвъня. Бе жена му. Линейката на медицинския пункт била извикана по спешен случай и не знаели колко време ще се забави. Междувременно, те посъветвали, ако могат да го качат на колата и да го придвижат до пункта, защото, твърдели те, "хриповете означавали, че трябва бързо да се приложи медицинска намеса". А ако линейката се върнела, те веднага щели да я изпратят, Крис да пуснел аварийните светлини и да отбие и спре, ако види срещу себе си мигащата й оранжева лампа.

- Ще паркирам пред гаража ти и ще те занеса в колата и право в медицинския пункт на селото - каза той на Жоро, след като приключи разговора с жена си.

От време на време се чуваха глухи удари на нощните пеперуди върху стъклата на прозореца. Приближи се към него. Бяха пеперуди, комари и други насекоми. Нямаше стършели. Нощта напредваше бавно към изгрева на луната. Откъм селото се чу далечен лай на куче. Загаси осветлението в стаята. Когато се върна, завари приятеля си да се бори с всички сили, стискайки зъби, които почваха да тракат като кастанети, когато треперенията се подновяваха и всеки опит на тези сили завършваше изтощен в свитото му като полумесец тяло. Занесе го на ръце като малко дете, въпреки теглото му, положи го на задната седалка, седна зад волана и натисна педала на газта.

Бяха минали няколко месеца, след като бе прочел досието си, но решението да изчистят отношенията си дойде със стършелите тази вечер. "Когато се оправи, ще му кaжa само три думи: "Да, агент "Андреев!". Усмихна се самодоволно и натисна отново педала на газта, докато стъпалото му не опря в ламарината. Това бе последната му мисъл, преди душата му да излети от тялото. Линейката, която бе тръгнала към тях, намери колата, блъсната с челен удар в канарата на първия завой на шосето по пътя към медицинския център. "Трудността на пътя е несъществена. Водачът е карал с превишена скорост. Освен това не е сложил предпазния си колан!", написа по-късно пристигналият офицер от КАТ в рапорта за пътно произшествие. "Смъртта е настъпила моментално!" - написа в смъртния акт лекарят от "Бърза помощ". Бяха пристигнали с линейката само десет минути след катастрофата. Закараха ги в медицинския пункт. При удара Жорж се бе ударил в седалката на Крис, но не бе получил видими наранявания. Бе в пълно съзнание. Дясната ръка, където бе ужилването, се бе подула много. Надянаха му кислородна маска, свързана със синя бутилка, прикрепена за стената на линейката. Пътьом му биха една ампула кортизон и една калций. Настаниха го сам в болничната стая, облякоха го в бледосиня пижама и му сложиха втора ампула калций. Апаратът за кръвно налягане показа ниски стойности. Веднага му биха норадреналинова инжекция. Трахеотомията бе неизбежна. Рано сутринта съпругата му влезе опустошена в болничната стая и го завари с тръбата в гърлото.

- Крис жив ли е? - прочете първия въпрос в очите му и в клатенето на главата.

- Ще се оправи! - примигна в лъжата си жена му.

Дълго седя до леглото му, притиснала тръбичката на интубатора. Успокои се, наблюдавайки го как заспива. Стоя през целия ден в стаята и не даде на санитарката да го обслужва. Късно вечерта се прибра у дома.

На следващия ден завари пазител пред стаята му, който не я допусна да влезе, а я препрати към дежурния лекар. Острата миризма на хлороформ в коридора сви дробовете й. Лекарят започна с кратко увъртане. Печално стигна до факта, че тъкмо на него се паднало да я уведоми за смъртта на съпруга й. Тя изпищя, след което попита безсилно: "Но нали вчера нямаше опасност за живота му?" Рано сутринта, когато дежурната сестра минавала на проверка, влизайки в неговата стая, видяла дузина стършели да излитат през вентилатора. Погледнала към леглото му, където болният лежал с възглавница върху лицето си, сграбчил я здраво с двете си ръце. Доближила се до него и побутнала леко крака му, после по-силно. От дългия си стаж знаела, че така се поклаща само трупът на човек. Опитала се да освободи възглавницата от ръцете му, но не успяла. Повикала главния лекар, който на свой ред повикал санитаря, който пък успял да измъкне възглавницата. Главата му, върху която намерили телата на две дузини мъртви стършели, била подута дотолкова, че не се виждали очите. Езикът стърчал от устата му, също подут и не могли да го вкарат обратно в устната кухина. Трябвала писмена декларация, че тя е съгласна да му се отреже езикът.

- Нека го видя първо! - прошепна в унес съпругата му.

Дежурната сестра се поколеба, преди да я заведе в стаята му, сякаш искаше да я посъветва да се откаже, но мълчаливото кимване на лекаря я отпрати нататък. Отметна непрозрачната найлонова покривка, която покриваше тялото. Едва устоя на отвратителната гледка: леглото бе станало тясно и късо за тялото му, долнището на бледосинята пижама бе цъфнало по шевовете, а по пода се търкаляха копчета от горнището. Главата, издута като футболна топка, нямаше очи. Бяха се скрили, сякаш да не може в тях да се прочете страданието, през което бе минал. Езикът му стърчеше навън от устата може би двадесет сантиметра. Даже вдлъбнатината под носа му я нямаше, само две пунктирани линии загатваха, че я е имало. Стоя безутешно втренчена в него, без да знае какво да прави. Пръстите на ръцете, удължени и фини, сега изглеждаха къси и дебели, лежаха върху тялото му като кебапчета върху скара. Тъмновиолетова резка на един от пръстите привлече окото й. Мозъкът й потръпна - венчалната му халка. Опита се да й извади, но не можа. Извади гребенче и среса слепналата се с пот по черепа му коса. Ушите му, малки и кръгли сега приличаха на гъби праханки. Жорж бе слаб, строен мъж. Ходеше два пъти седмично на фитнес. Когато се изкачваше по каменистата пътека нагоре по хълма и спреше на върха му, тялото му се очертаваше като ствола на топола. Сега обаче беше подуто, сякаш обезкостено, с неестествен цвят на кожата, приличаше на дирижабъл, който всеки момент може да се издигне във въздуха и да полети плавно на хоризонта, като че ли тръгваше да преследва екзекуторите си. Как ли щяха да го измъкнат през вратата? Космите на гърдите му, където тя обичаше да полага глава, бяха залепнали от потта и със стърчащите тук-там косми, приличаше на палмова горичка, опустошена от ураган.

Опита да отвори една от цепките, където би трябвало да бъде окото му - по бузата му се стече прозрачна течност. Той винаги бе казвал, че един мъж никога не трябва да плаче, а ето, че сълзите от предсмъртния му плач стегнаха гърлото й до задушаване. Целуна го по бузата. Киселата миризма на кожата излъчваше зловеща нощ. С тихи хлипове се върна при главния лекар. Подписа документа, попита къде е моргата. Там намери съпругата на Крис да събира вещите му. Двете се прегърнаха безмълвно и заплакаха. Така ги завари медицинската сестра, изпратена от главния лекар да я повика. Не разбраха коя от двете е повиканата, затова тръгнаха заедно.

- Не знаем дали ще може да получите тялото на съпруга Ви Георги така, както Ви обещахме. Не знаем и кога! Налага се да остане тук за изследвания. Отрязахме му езика, след като Вие подписахте и му затворихме устата. Но известно време след това медицинската сестра го намерила с отворена уста и изплезен език. Езикът продължава да расте и закръгленият му край не показва с нищо, че е рязан. Зашихме устата му с резорбиращи конци. Продължи да расте и разкъсва плътта, плезейки се навън. Режем го от време на време. Санитарните норми задължават да поставим трупа му под карантина."

На следващия ден погребаха Крис. Жена му положи в ковчега досието му. Няколко листа, допълнително добавени към него започваха с дълъг списък от прякори, както тя ги нарече, а всъщност това бяха псевдонимите на наблюдаваните жертви: "Недоволник", "Хамелеон", "Лидер", "Сакат", "Идеологът", "Клоунът", "Брадатият", "Стиснатият", "Загубенякът", "Пелтекът", "Смахнатият", "Гордият", "Безделник", "Паразит", "Актьор" и продължаваха, за да изредят целия български речников запас от "а" до ...

Междувременно пристигна следовател от районната полиция в града. Следователят разгледа с лупа сплесканите и размазани тела на убитите стършели, които намериха под възглавницата, притисната с двете ръце на пациента върху лицето му. Отдели един от тях. Върху закръгления край на дясното крило забеляза йероглиф. Разгледа внимателно с лупата си телата на останалите стършели и установи, че върху дясното крило на всеки от тях е изписан същият знак, който той нарече татуировка, първото нещо което му хрумна. Обади се и до районната Пожарна в града, която включваше в периметъра си и това село, доведе до знанието им за гнездото между двете къщи, като изрично подчерта, че за разследването му трябват няколко стършелови тела. Дългогодишният му опит го водеше към заключението, че двата вида стършели обменяха информация. Пожарникарите действаха много бързо и към обяд му предадоха пет тела на мъртви стършели. Разгледа и тях с лупата, но не откри никаква татуировка. Отдели по един екземпляр за личните си архиви. Останалите раздели на две групи, всяка от тях - на татуирани и обикновени и ги постави в отделни кутийки, така че телата им да не се повреждат повече. Едната двойка изпрати в районното управление, а другата - в Министерството на вътрешните работи в столицата. Стършелите от селото се оказаха най-обикновени стършели, докато татуираните стършели бяха с един сантиметър по-дълги, написа в заключението си ентомологът2 от министерството на вътрешните работи. Анализът на отровата им също се различавал, произнесли се специалистите от био-лабораторията. Започнали да работят върху рецептата, с която се надявали да спрат растежа на езика на покойника. Столичният ентомолог не се колеба нито миг. Веднага информира Световното дружество на ентомолозите, че е открил нов вид стършели: "Татуирани". Информира Природонаучното дружество в София, а оттам повикаха специалист от чужбина. По навик от годините, когато бе разработващ офицер, следователят записа в дневника си: "Задачи: да се разследва връзката между стършелите от селото и стършелите-убийци и начините им на комуникация!", а в графата "Засечени лица" постави: "Ентомолога".

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. ДОР - дело на обект за разработка. [обратно]

2. Ентомология - науката, която се занимава с насекомите. [обратно]

 

 

© Ванцети Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.08.2017, № 8 (213)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
















Партньори