НА ПРОЗОРЕЦА

web

Беше истински дъжд
и внезапно дойде с гръм и тътен,
непознатият мъж
с кон се спускаше бавно по пътя.

Планината отзад
беше някак си странно мъглива,
към безлюдния град
тоя конник видях да отива.

Станал бе вир вода
и небрежно юздата държеше.
Върху него дъжда
тежко с едрите капки плющеше

като удар с камшик.
Ала той продължи примирено
и така наруши
всяка скука на тая вселена.

Този миг свобода
си откраднах и даже се влюбих.
Но мъжът под дъжда
неусетно се беше изгубил.