ОБИЧ

web

Да се влюбим като деца
с рошави въшливи перчеми,
да плюем дъвки през мостове
(моята ще пада по-далече)
(точно като дама),
да тичаме със стъпки,
оставящи светулки,
между градини с банално розови цветя,
да си вадим душите,
да ги целуваме
и да ги връщаме обратно по телата им.
Да ми предложиш къща от облаци,
а аз да кажа кратко "не",
само за да те ядосам,
само за да те направя на разтопен мармалад
пред всички случайни и неслучайни минувачи
с вързани връзки на обувките.
Аз ще развържа твоите,
а ти сърцето ми.
Точно като деца,
които за първи път драскат
букви с въглен
по стените на разпадаща се пещера...