Мара Белчева е родена на 08.09.1868 г. в Севлиево. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Публикува стихове от 1907. Автор на книгите: "На прага стъпки" (1918), "Пенчо Славейков. Бегли спомени" (1923), "Сонети" (1925), "Избрани песни" (1931), "Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма" (1995), " И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма" (заедно с Пенчо Славейков) (2010), "Весталка, неразбулена мечта" (2013). Превежда произведения от Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра" (1915), Герхарт Хауптман - "Потъналата камбана" и др. Редактор на "Избрани съчинения" на Пенчо Славейков (1923). Умира на 16 март 1937 г. в София.

Стихове
Из "На прага стъпки" (1918)
  След погребението
  Пак сама
  Македония 1918
  На прага стъпки
  Учителят
  Рилски езера

Из "Сонети" (1925)
  IV (Душата ми отново посети...)
  VII (О! до кога ще ме изпитваш, Боже?...)
  XIX (Ти не говориш...)

Непубликувано
  "Стига сте ме галили!" И днес...
  "Ти при файтонджията!" - Не щя...
  Мама на Великия Четвъртак...
  И пак ний под питафето покрито...
  "Идат! Идат! Двайсет, трийсет, стохиляди"...

* * *
Критика за Мара Белчева

© Електронно издателство
LiterNet, 2016-2018