Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АНАЛИЗ НА РЕЧЕВИТЕ ЕТИКЕТНИ ЕДИНИЦИ ЗА ПОДНАСЯНЕ НА СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ В АНГЛИЙСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Лиляна Славянова

web

Въведение

Загубата на любим човек може да предизвика дълбок душевен срив и всяко общество има своите традиции за справяне с този тип тежка загуба. По принцип представата за смъртта се свързва с редица социални и психологически табута, като например страх, суеверие, религиозни предразсъдъци, които съжителстват с различни ограничения от социален и културен характер, затова хората се придържат към общоприетия в дадено общество традиционен начин на приемане на смъртта (Фернандес 2007). Новинaта за смъртта на приятел или познат обикновено се посреща с жестове на тактичност и уважение към членовете на семейството. Безспорно е, че членовете на всяко общество прибягват до голямо разнообразие от езикови средства като начин да отдадат почит на починалите и да покажат уважение към тези, които са претърпели тежката загуба, като спазват определени религиозни и социални норми, общоприети в дадената култура и характерни за такива събития. С такава специфика се отличават и стереотипните формули за поднасяне на съболезнования. Причина за изследователския интерес към този вид етикетни формули е липсата на контрастивно изследване на този речев акт върху двата анализирани езика. Изследване на лексикалните средства за поднасяне на съболезнования, доколкото е известно на авторката на тази разработка, не е правено и в българската научна литература.

Определението за съболезнование в български тълковен речник е "израз на участие в чужда скръб и болка; състрадание, съчувствие" (БТР 1994). Скръбта обикновено се изучава от психиатри и психолози, които я виждат като емоция, която се изразява в рамките на физическото тяло. Но скръбта - не само нейната поведенческа експресия, а и до известна степен свързаните с нея емоции са дълбоко повлияни от социалната структура и от културата (Лофлънд 1985). От друга страна, споделянето на скръбта, начинът на изразяване на състрадание и съпричастност с чуждата болка и мъка е също културно обусловена. Съчувствието е емоция, която се ръководи от "културни правила за изразяване на това чувство", както и от структурата на взаимоотношенията между членовете на дадено общество (Уолтър 2007). Проучвания, направени от английски изследователи на съболезнователни съобщения от обществени съболезнователни книги, подписани след две ключови траурни мероприятия в рамките на британската култура: трагедията на футболен стадион Хилсбъро през 1989 г. и смъртта на Даяна, принцеса на Уелс, през 1997 година, са установили, че езикът, използван в тези съобщения, варира между "консервативни структури с ритуализирано значение" и "съвременни структури за изразяване на съчувствие" (Блубакер 2012). Авторът предполага, че причината за такова разнообразие и съчетаване на традиционното с модерното, на общественото с личното при изразяване на съболезнования се дължи на влиянието на постмодерните културни форми на общуване (интернет), чието начало се забелязва при отразяването на тези събития. Всъщност увековечаването на паметта на близки починали във виртуалното пространство става практика още от най-ранните дни на интернет. Първоначално тези мемориали се състоят от индивидуално поддържани уеб страници, а по-късно се разрастват във "виртуални гробища", които изграждат "кибер мемориали" и допускат посетителите да публикуват съобщения в памет на починалите (Робъртс, Видал 2000).

Смърта на близък човек е свързана с някаква промяна, а промяната представлява потенциална заплаха за това, което психолозите наричат "ключови значения" на живота ни (Блекър и Шимин 1984). "Ключовите" или "основни значения" осигуряват стабилност и сигурност, както и осмислят поведението ни. Примери за "основни значения" са нашите взаимоотношения с други хора, нашата представа за обществения ни статус, нашите морални и религиозни ценности, нашите групови пристрастия, нашите навици и ежедневни занимания. Всяка промяна в живота ни представлява заплаха за едно или повече от тези "основни значения". Хората се стремят да поддържат здравословен баланс в своя комплекс от ключови значения. Всяка промяна заплашва този екологичен баланс. В резултат на това, най-често срещаната реакция при промените е съпротивлението. П. Марис подхожда към въпроса за индивидуалните реакции при промяна чрез разглеждане на човешкото поведение при тежка загуба (Марис 1974). Авторът твърди, че ако се изучава как хората реагират на това, което трябва да е най-разрушителното от всички промени - смъртта на любим човек - това може да даде индикация за това, как хората реагират на промените като цяло. Загубата може да се определи като лишаване или съществуване без нещо, което човек е имал и е ценял. Скръбта е емоционално страдание, причинено от загубата. Оплакването и траурът се разглеждат като конвенционално поведение, определено от нравите и обичаите на дадено общество, диктуващи начините, по които хората трябва да се държат след загубата.

Смята се, че една от най-силно развитите потребности у човека е потребността от съчувствие. Особено силно се усеща нуждата от утеха при загубата на скъп човек. Макар и погълнати от дълбоката си скръб, съвсем естествено е близките на починалия да очакват от околните вживяване в сполетялото ги страшно нещастие. Ето защо "всяко закъснение при поднасянето на съболезнования е недопустимо с оглед на вежливия "кодекс", а изразните средства за изказването на съчувствие би трябвало винаги да се подбират особено грижливо" (Пантелеева 1994: 110).

Скръбта и мъката по загубата на скъп човек най-силно канонизира човешкото поведение и най-малкото отклонение от погребалния церемониал се смята за невежливо и проява на невъзпитаност и некултурност.

 

Поднасяне на съболезнования в английския език

В английския език съществува голямо разнообразие от етикетни формули с интенция поднасяне на съболезнование, които могат да бъдат разделени на такива с перформативен глагол и с перформативен израз, който се състои от глагол в повелителна форма и съществително име.

Първият вид стереотипни формули за поднасяне на съболезнования се обединяват от израза I am (was) ... to hear about ... (букв. бях (съм) ... да чуя за ...). В тези случаи сказуемото е изразено с глагола съм в минало или сегашно време и прилагателно (I was/am sorry/saddened/shocked), които по своята семантика са еквивалентни на перформативните глаголи за поднасяне на съболезнования в българския език съжалявам/скърбя/съчувствам.

Въпреки че в английския език съществуват глаголите sympathise, condole, commiserate, sorrow, grieve, mourn, в проучените източници те не фигурират като част от етикетна формула. Sympathise и condole, освен "съчувствам, споделям скръбта", означават още съответно "изразявам/изказвам съчувствие (with - на)" и "изказвам съболезнования (with someone - на някого)". Те обаче по-скоро описват акта на поднасяне на съчувствие, отколкото да извършват това действие. В този смисъл, на английски съболезнования нормално не се поднасят с помощта на тези перформативни глаголи. Вместо тях, в етикетните формули на английски език участват съществителните sympathy, condolence(s), grief. Те са част от перформативен израз, в който фигурират глаголите accept, offer, express, например:

А: Please, accept our most sincere sympathy on...


We want to express our deepest grief...

Б: Приемете най-искрените ни съболезнования по повод...

Искаме да изразим дълбоката скръб по повод...

В етикетния израз, образуван с помощта на глагола accept (приемете), той е в повелително наклонение. По тази причина, за да не звучи прекалено грубо, изказването е формулирано като молба с помощта на думата please (моля).

Същата функция, да омекотяват изказа, имат и изразите we would like (like в условно наклонение, израз, обикновено използван за молба), let mе (обикновено - израз за искане на позволение).

Срещат се и етикетни формули с модален глагол May + лично местоимение в 1 л.ед.ч. (I) + глаголите express/present и съществително, например:

May I express/present my deepest/ sincerest/ heartfelt condolences.

Преведена на езика на английската вежливост, употребата на въпросително изречение, с което при това се иска позволение, означава израз на висока степен на деликатност и засвидетелстване на голямо уважение.

 

Поднасяне на съболезнования в българския език

Етикетните формули за поднасяне на съболезнования на български език могат да бъдат изразени с помощта на перформативен глагол или перформативен израз.

В ядрото на етикетната формула стои един от перформативните глаголи за изказване на съболезнования - съчувствам, съжалявам, скърбя.

Самият перформативен глагол носи едновременно смисъла за изпитваното от адресанта чувство и е израз на съпричастността му към болката на адресата. Едно от значенията на съжалявам го прави удобен начин за изразяване на извинение. В същността си обаче той се свързва семантично с глагола жаля, от който е образуван чрез прибавяне на представката съ-. По тази причина неминуемо той присъства и сред глаголите - център на етикетните формули за поднасяне на съболезнования. По същия начин е образуван и глаголът съчувствам - от чувствам с представка съ-. Именно представката съ- внася значението на съпричастност, отзивчиво отношение към чувствата. При глагола скърбя съ- не може да бъде добавено към думата, затова този смисъл се внася в етикетната формула с помощта на думите заедно с Вас/теб. Използването на вече споменатите перформативи обикновено се придружава от наречие за степен: Ужасно много съжалявам. Дълбоко Ви съчувствам. Скърбя с Вас от цялото си сърце.

Много често използвани етикетни формули за поднасяне на съболезнования в българския език са с помощта на императив и съществително име. Както и при извиненията, ролята на сказуемо в изречението се поема от глаголите приемам (приемете) в повелително наклонение и изказвам (нещо на някого). Тяхното присъствие в етикетната формула измества "фокуса" на поднесеното съболезнование. Сравн. (Аз) съчувствам, съжалявам, скърбя и (Вие/ти) приемете/приеми... изказвам (ти/Ви)... Чрез използване на обектно-фокусирани изрази говорещият подчертава личността на реципиента и следователно така формулираното съобщение звучи по-учтиво, например: Приемете искреното ми съчувствие по повод на непрежалимата загуба на... Формулирано по този начин съболезнованието звучи по-дистанцирано, по-официално и следователно по-неподходящо за изказване между близки хора.

Приемете моите съболезнования е един от най-популярните изрази за поднасяне на съболезнования в българския език, използван във всяка ситуация, независимо от социалната позиция на адресата. Краткостта и ритуализираността на тази формула й придава определена универсалност, но не е достатъчна, за да предава чувствата на отправителя на съобщението и да изрази неговата подкрепа. Известно е, че ритуалността е характерна черта на речевия етикет. Само че, докато "благодаря" и "извинявай" са част от социалното всекидневие, то поднасянето на съболезнования не е толкова често явление. Специалните случаи изискват специално отношение. Типичните фрази тук улесняват адресанта, но нямат кой знае какво утешително въздействие върху адресата. По принцип етикетните формули в устното общуване са по-кратки в сравнение с тези, използвани в писмен текст. Това важи и за поднасянето им по скръбен повод, особено когато починалият е бил също толкова скъп и близък и за нас човек. В този случай подходящи са следните прагматични клишета: Приемете искреното ми съчувствие. Дълбоко скърбя заедно с вас. Изказвам ти искреното си съчувствие. За писменото поднасяне на съболезнования е приета разширената етикетна формула, включваща и обстоятелствата за поднасяне на съболезнованията. Обикновено като компонент на втората част (наречена така за целта на анализа), присъства думата смърт или нейни синоними (кончина) и изрази, съдържащи в значението си различна степен на субективно изразено отношение към събитието (загуба, нещастие). Субективното отношение на говорещия намира израз и в множеството определения. Прилагателните, влезли в тази роля (на определения), обикновено имат характер на суперлативи, например: Дълбоко Ви съчувствам по повод на сполетялото Ви изключително голямо нещастие. След това е възможно да бъде споменат и покойникът, неговото име или дума, показваща връзката на говорещия или на адресата с него (роднина, колега, приятел). Това още веднъж подчертава личната ангажираност с посланието - съпричастността на отправителя на съболезнованието с мъката на близките на починалия, например: С цялото си сърце съжалявам за непоправимата загуба на непрежалимия Ви съпруг (и мой най-добър приятел). Приемете искрените ми съболезнования по повод непрежалимата загуба на скъпата ви съпруга. Тази, на пръв поглед прекомерна описателност, не е нито случайна, нито излишна. Многото и силни думи целят да докоснат душата на скърбящия, за когото светът изглежда сринат. Изричането на най-тежките мисли носи успокоение, а чувството, че си разбран, че болката ти е споделена - утешение.

Множеството прилагателни и наречия, наситили етикетната формула за поднасяне на съболезнования, изпълняват ролята на интензификатори и имат за цел да засилят ефекта на съчувствие. Тук се възприема дефиницията на В. Матезиус за интензификацията - "такава степен на свойство или такава интензивност на действие или състояние, които смятаме за надвишаващи обикновената средна стойност" (цит. по Ницолова 1984: 175)

 

Етикетни формули за поднасяне на съболезнования, смислово наблягащи на чувствата

Изказвайки съболезнованията си с тях, адресантът поставя в центъра изпитваното от адресата чувство (на болка, мъка, скръб), като по този начин показва, че е наясно с болката му, че действително знае какво изпитва той. За разлика от предходно разгледаните формули, в които перформативният глагол "поемаше тежестта" на съболезнованието, тук смисълът на съпричастност се предава от целия израз.

Сравн. съчувствам = съпричастен съм на чувствата (мъка, болка, скръб)

Етикетни формули с такава структура съществуват както в български, така и в английски:

Б: Разделям(е) с вас непосилната ви скръб/мъка.

Съпричастен/-на съм с цялото си сърце на дълбоката/голямата Ви скръб/мъка

Съжалявам дълбоко за загубата

А: I understand your grief


I share your grief/sorrow


ВиI feel deeply for your sorrow.

Често в български и в английски при скръбен повод се срещат и някои "клишета", които, макар и невключени официално в справочниците, са израз на различни комуникативни стратегии, чиято цел е да изразят съпричастност с болката и загубата на адресата; да му окажат емоционална подкрепа и да го утешат. Тези изрази съществуват и в двата изследвани езика и тяхната уместност до голяма степен зависи от конкретната ситуация.

1. Изразяване на съпричастност и споделяне на болката от загубата с адресата:

А: I know how you feel.

Б: Знам как се чувстваш.

Този израз би бил неискрен и не трябва да се казва, освен ако наистина не ни се е случвало нещо подобно. Но дори и да е, ще е по-добре да се каже "Аз също загубих сина си и толкова съжалявам..."

2. Изрази, свързани с представата за безсмъртието на душата:

    А: She's in a better place.

    He's at peace now.

    Б: Тя е на по-добро място.

    Той почива в мир сега.

Тези изрази се свързват с вярата в безсмъртието на душата. Тяхната употреба се среща и в двата съпоставяни езика най-вече между комуниканти, изповядващи християнството (културна обвързаност).

3. Даване на морална подкрепа:

    А: Put this behind you and get on with your life.

    It's part of God's plan.

    Б: Остави това зад гърба си и продължи живота си напред.

    Това е част от Божия план./ Така е трябвало да стане.

В тези изрази ясно прозира комуникативната интенция на създателя на текста и желанието му за сътрудничество и съпричастност: да даде утеха на опечаления и да му вдъхне вяра за живот.

4. Оказване на подкрепа чрез отправяне на молитва:

    А: You are in my thoughts and prayers.

    Б: Ще моля за теб./ Ще си в мислите и молитвите ми.

5. Споменаване на добродетелите на починалия

А: He was such a creative person, and I am so sorry he died.

Б: Той бе толкова способен човек, съжалявам за смъртта му.

Чрез тази стратегия, споменавайки качествата и добродетелите на починалия, отправителят на това съобщение имплицитно разкрива колко високо е ценял този човек.

 

Заключение

Поднасянето на съчувствие с помощта на специализиралите се за тази цел изразни средства, представящи част от т.нар. речев етикет, никога не бива да се преценяват от комуникантите само като "етикетна" проява, а преди всичко като възможност да се засвидетелства състрадание, което е неотделима част от милосърдието, от хуманността, обуславяща културата на човешкия индивид.

Вежливото поднасяне на съболезнования поначало изключва непринудеността на общуване. Стриктното спазване на максимите на Лийч (1983) за такт и съчувствие са изключително важни за правилното формулиране на комуникативната цел от страна на адресанта, който е нужно да приложи в общуването стратегиите на положителната вежливост (вж. Браун, Левинсън 1987) и да се съобрази максимално с нуждите, желанията и интересите на адресата.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Блекър, Шимин 1984: Blacker, F., Shimmin, S. Applying Psychology in Organizations. London: Metheun.

Браун, Левинсон 1987: P. Brown, S. Levinson. Politeness: Some universals in language usage. Cambridge: Cambridge University Press, 1987.

Брубакер 2012: Brubaker, J. R. et.al. Grief-Stricken in a Crowd: The Language of Bereavement and Distress in Social Media. // Proceedings of the Sixth International AAAI Conference on Weblogs and Social Mediа, 2012.

БТР 1994: Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв. Български тълковен речник. Четвърто издание. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София: Наука и изкуство, 1994.

Лийч 1983: Leech, G. Principles of Pragmatics. Cambridge, 1983.

Лофлънд 1985: Lofland, L. The Social Shaping of Emotion: the case of grief. // Symbolic Interaction, 8 (2), 1985: 171-90.

Марис 1986: Marris, P. Loss and Change (Psychology Revivals): Revised Edition. London: Routledge and Kegan Paul.

Ницолова 1984: Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София: ДИ “Народна просвета", 1984.

Пантелеева 1994: Пантелеева, Хр. Граматика на вежливата реч. София, 1994.

Робъртс, Видал 2000: Roberts, P., Vidal, L. Perpetual care in cyberspace: A portrait of Web memorials. // OMEGA: The Journal of Death and Dying, 40 (4), 2000: 57-76.

Уолтър 2007: Walter, T. Modern grief, postmodern grief. // International Review of Sociology, 17 (1), 2007: 123-134.

Фернандес 2007: Fernández, E. C. Linguistic Devices Coping with Death in Victorian Obituaries. // Revista Alicantina de Estudios Ingleses. Vol. 20. 2007: 7-21.

 

 

© Лиляна Славянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2017, № 4 (209)

Други публикации:
Лиляна Славянова. Специфика на общуването в английския и българския език. Русе, Плевен: ИЦ при РУ "Ангел Кънчев", Медиатех, 2016, 144 с.
















Партньори