НЕЩО ЗА КРАЛСКИТЕ ВЕДИЧЕСКИ ПЕСНИ

Тодор Ризников

web

Кинисала Яна по своего брата,
па измина девет вишине планине,
испеала Яна девет кралски песми;
завлезе в десета, йе обмириса темян...

Братя Миладинови

Всички сме готови да обвиним Раковски и да го потупаме по рамото за неговите фантазии, така сме научени: издевателството над гения, е нещо, което изведнъж го снишава и го прави толкова незначителен, че можем да го прехвърляме от ръка на ръка, както се прехвърлят ашици... Ние приехме безпрекословно, че всичко, казано от д-р Иван Шишманов и Михаил Арнаудов, е чиста монета, че ЦАРСКИ ПЕСНИ няма и в същото време се възхищавахме и възторгвахме от песните на братя Миладинови, без дори да разберем, че се уличаваме в невежество, че изкарваме на показ собствената си кокоша слепота. Никой не се замисли, че сборникът на братя Миладинови не отрича, а служи като междинно звено между традиционната ни песен и необичайната, предисторическа традиция на "Веда Словена".

Истинските герои на "Веда Словена" са царе и богове. А древните царе - където и да са били - се съвещавали с боговете, били в постоянен контакт с тях, да не кажем, че БОГОВЕ И ХОРА са живеели заедно в един свят, по-различен от нашия, който можем да сравним само с Милтъновия "Изгубен рай".

Почти всички певци от "Веда Словена" са били кираджии - вечни друмници и песента е била техен постоянен спътник. Пътувайки от своите орлови поселища в Западните Родопи до Серес, Пловдив и Пазарджик, кръстосвайки Балканите на шир и длъж, певците-помаци са отмервали разстоянията по твърде своебразен начин. Като тръгва примерно от Горно Дряново за Пазарджик певецът Деми Шапка дни наред се е подготвял, извиквайки в паметта си онези сенки от далечни времена, които ще го съпровождат. Пътуването в ПРОСТРАНСТВОТО е било в същото време и път във времето. Така е направила и Яна от песента на братя Миладинови. За да съкрати, ако не пътя, то поне времето тя изпява ДЕВЕТ КРАЛСКИ ПЕСНИ - по една от всяка планина! Можем да си представим какви са били тия песни и от колко стихове биха се състояли, ако се намереше някой, който да върви до Яна и да ги записва!

Но би ли могла тази песен на Яна да се "закове" някъде във времето, а то да ни покаже същността си? Да, разбира се:

...испеала Яна девет кралски песми;
завлезе в десета, йе обмириса темян:
- Постой малу, брате, темян ми мирисат.
- Айде, Яно, айде, сега се венчават.
Па зачула Яна майкини гласеви:
- Що сет онье, брате, майкини гласеви?
- Айде, Яно, айде, зелен венец виет.
Па догледа Яна нат герамиди згора,
нат герамиди згора траба бело платно.
Кога дома дойде, що да видит Яна!
Милиот йе братот спрострен во стрет кукя!
Тогай викна Яна: - О леле до бога!
Кога немам брате, нейкю ни да живя!
Речта не дорече в часот Яна падна,
в часот Яна падна, падна и си зайде.

Нека скептиците издигнат крепостни стени около своето неверие, нека да гледат и да не виждат. Непредубеденото око няма да остане равнодушно: Смъртта на Яна издава една душевност, различна от тяхната...

И тука е големият делитбен белег, водоразделният гребен, който отделя две цивилизации - цивилизацията на прадедите-траки от цивилизацията на високо просветените елини, които знаеха всичко ЗА ТОЗИ СВЯТ И ЗАТОВА си позволяваха да прославят и издигнат като еталон подлеци като Диомед и Одисей. Те - елините, знаеха, че там, отвъд чертата, ДОРИ ГЕРОЙ КАТО АХИЛ няма да бъде пощаден и бързаха да свършат всичко на ТОЯ СВЯТ, да вземат каквото могат, да достигнат до последния стадий на човешко разграждане, въплъщавайки най-висшите си стремления в образа на своя върховен Бог, който няма никаква друга работа, освен да се преобразява непрекъснато и непрестанно да съблазнява всяка жена - богиня или смъртна - без разлика. Този Бог-содомит стига дотам, че преобразен като орел, грабва троянското овчарче Ганимед - и се разкрива и разголва до такава степен, че всеки здравомислещ човек би се потресъл от погнуса...

Казваме всичко това с единствената мисъл да подтикнем непредубедените към една съпоставка: ИМА ЛИ ТАКОВА НЕЩО във "Веда Словена" и може ли Иван Гологанов, нейният мистификатор да гребе с пълни шепи от древногръцката митология?

Героите на "Веда Словена" - банове, крале и Богове са рожба на друго време, на друг идеал, коренно различен от древногръцкия. Нека за миг да се пренесем в село Рибново, Неврокопско и да застанем невидими пред дома на певеца Мустафа Бинджев. Трябва да побързаме, защото тъкмо сега е сгоден момент. Той жени сина си и сигурно ще дойде момент, когато двамата ще вземат тамбурите - дрънките - и ще изкарат песента за сватбата на Кралче Манаилче. Нека да чуем началото на двугласното им пеене:

Зажени се, Кралче Манаилче,
Зажени се, Кральо, заглави се...

Едва ли е необходимо да казваме, че на тая кралска сватба са калесани ведическите СЕДЕМДЕСЕТ КРАЛЯ, но не можем да не подчертаем и наблегнем на нещо друго: ЗАПЕВЪТ, прозвучал току-що, е отправен към... последния крал, пред когото някой от прадедите на Бинджев или друг някой певец е пял тази песен!

С други думи, съвременният певец ПОВТАРЯ ДОСЛОВНО ДУМА ПО ДУМА онаследеното точно така, както съвременните жреци в Индия възпроизвеждат химните от Риг Веда, без дори да ги ревизират ни най-малко...

Двата примера - с Яна, която, пътувайки за сватбата на своя по-голям брат, изпява девет кралски песни, и песента за сватбата на Кралче Манаилче, която изпълниха пред очите ни рибновските певци Бинджеви, ни доказва по най-категоричен начин, че ЦАРСКИ ПЕСНИ НА РАСИНСКИ, които наред с обредните съзиждат необятния свод на "Веда Словена", са нещо, в което не можем да се съмняваме. Нещо повече, ние не можем да останем равнодушни към факта, че може би някъде в Родопите изсъхва ПОСЛЕДНИЯТ ВЕДИЧЕСКИ ПЕВЕЦ със страшната и непосилна мисъл, че няма кому да предаде завещаното от деди и прадеди...

Събота, 16.І.1988 г.

© Тодор Ризников
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2016, № 12 (205)