Станислав Пенков - Паяците са напуснали паяжината

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ПАЯЦИТЕ СА НАПУСНАЛИ ПАЯЖИНАТА

Станислав Пенков

Дали заради високите тавани, старата дограма или тръбите, които опасваха като паяжина стените, времето в неспокойната стая се делеше не на секунди и минути, а на подшушвания от вятъра.

Той пита откъде идва прахът и как се поддържат мебели. Пита защо има паяжини, а паяците са напуснали. Пита за времето, за обществения транспорт; говори бавно и се задъхва. Не издава тайни, но винаги има какво да каже. С хубава дикция.

Актьор е вятърът. Играе по площади и обича да му ръкопляскат. Когато напуска стаята за нов гастрол, оставя без дъх закъснелите планинари, разрошва им косите, дърпа палтата на ноемврийските бабички и препъва замислените пешеходци на кръстовище.

Когато приключи с гастрола, търси пак убежище в стаята. Наднича зад пердето, блъска по прозорците, шушне през процепите на панелните блокове, гони паяците от паяжините им. Може даже да счупи някое огледало. За късмет.