ВИЗУАЛНИ ВАРИАЦИИ НА АРТ МЕТИСАЖ

Кирил Попов

web

Обща изложба през късната ноемврийска есен на 2015 година в столичната галерия "Средец" срещна почитателите на участващите в нея седмина известни български художници с тяхното майсторство и артистизъм в пресъздаването на езерна поезия, вдъхновена от приказен Китай. И още от пръв поглед се разбра, че за вярното възприемане на камерната експозиция не е от особено значение кое от двете определения - пленерно в Китай или кабинетно в София уточнява местосътворението на 16-те разноформатни платна, нито дали ейдетични представи, или по-директни отражения и впечатления са въплътени в картините.

За да изпитаме вълнение, да се докоснем до изобразителната жизненост на посетените от художниците природни и урбанистични паметници, както и до стиловия интензитет в усилията на авторите да претворят художествено вечния Дух на Китай, ще си сложим очилата и ще прочетем поетичното начало във въведението към изложбата от проф. Десислава Минчева:

Клони, надвиснали над спокойни води, се допират до повърхността им, почти недоловимо.

Върби и бамбук рисуват графични плетеници като в стари времена.

Пречупени есенни лотоси плетат черни решетки по езерното огледало.

Мъгли крият пагоди, градини, сгради. Мистично сфумато...

Многолюдност и тишина. Бавни, спокойни движения - танци в утринните паркове, жужащ трафик през деня.

Внушителни статуи и храмове, на които забързаното време не е успяло да отнеме вечността.

Успоредявам поетичния текст от проф. Десислава Минчева с неговите визуализации от Любен Генов: "След залез очите ми останаха по водната повърхност на Си Ху, Ханджоу" и диптиха "Водната повърхност на Си Ху, Ханджоу" I и II. Този път пък моите очи остават в платната на прекаралия детството и юношеството си край Дунав художник. Вчувствани във вибриращата водна повърхност на картините му, спонтанно ги населяваме във фантазията си не с нападали листа, а с танцуващи в шарената есен пилигрими.

От красивия унес ме сепва ръкопашния бой и емоционална вихрушка от цветове в артистичния диптих "Пейзаж от езерото" I и II и картината "Джунглата" от проф. Вихрони Попнеделев. И изпитвам дълго и носталгично насладата на забравената радост от танцуващите багри в цветните детски блокчета...

Вчувствам се в 16-те разноформатни платна, инатливо застанал на своето убеждение, че и седмината автори са неповторими по начин на изобразяване на вековната култура, до която са се докоснали за броени дни като пътешественици и откриватели на "следи от древността, съхранени донякъде от настоящето", "Агресивно съвремие, омекотено от традициите", "Очаквани и неочаквани гледки". Включилите се в изложбата "След Китай" автори са уникални - никой от тях не стои в сянката на останалите посланици на българското изкуство в Китай, апостоли на метисажа, т.е. на взаимопроникването на две отдалечени по география и във времето култури.

Зашеметява ме онова, което са посетили и видели проф. Вихрони Попнеделев, проф. Десислава Минчева, Долорес Дилова, Любен Генов, Николай Янакиев, проф. Станислав Памукчиев... Учудвам се на тяхната психическа и физическа издръжлинвост, която ги е предпазила да не изпаднат в синдрома на Стендал, а да се докажат като ерудирани пътешественици. Заредени с хъс и жажда за познание, те са се изкачили до сакралния манастир Дацъ с многовековното гинко. Срещнали са се с колеги в град Дзяндъ, присъстват и участват в демонстрации по калиграфия на мека хартия и туш. Прекарват няколко дни в приказното селце от 7. век Син Ие с площади - езера; в изумяващия ги "с красотата си и с неповторимото съчетание на странно европейски звучене и традиционен китайски дух" град Ханджоу. "Там е Си Ху - свиващо сърцето езеро с лодките, с екзотичния остров с павилионите, полетата с прегорели ноемврийски лотоси, мъглите над водата..."

Четем, узнаваме фактите, без да изпитваме ревност - представена ни е чудесната възможност да се вчувстваме и ние, зрителите, в красотата на езерните лотоси в темперирания до получаване на междинни цветови оттенъци триптих на Долорес Дилова. Долавяме с вътрешните си сетива тенебрично раздвижената езерна повърхност през приказния месец на листопада... Крачим след своето арт-любознание и изпадаме в инсайт - озарява възприятието ни магично постигнатото усещане за мъгла (може би чрез тониране с велатура - не съм питал винаги отворената за евристичен диалог художничка), в темперно-пастелните платна на проф. Десислава Минчева "Мъгла над езерото" и "Селото Син Ие". Великолепно претворения урбанизъм ме изпълва с уважение към художничката, съхраняваща в картини срещнати от нея чудеса в Китай...

Усещане за пътешествие в непознати краища на света пораждат у зрителя и тоналните стойности, т.е. относителната сила на светлите и тъмни части на картината, независимо от цвета, на двете платна от Николай Янакиев "Параванът" и "В червено". Авторът е известен враг на еклектичното, повърхностното и развлекателното. Вчувстването, наситено с усещане за условност на реалното изкуство, напомня Достоевски: "Трябва да изобразяваме действителността такава, каквато е, казват художниците, когато такава действителност съвсем няма и не е имало на земята. Защото същността на нещата е недостъпна за човека, той възприема природата тъй, както се отразява в неговата идея, минала през чувствата му".

Творбите в тази изложба са в тематично-рецептивно съзвучие, провокирано от еднопосочни вълнения - седмината "Рицари на светия дух" пътуват по предварително начертан маршрут в Китай, за да видят чудеса на природата и културата, до които достигат и пеша или с коне и мулета. А сега зрителят е в своето право да открива в картините им елементи на капричио, на измислени или неизмислени ведута. И проф. Станислав Памукчиев не изневерява на своя метафизически поглед към реалната действителност и на нейното осмисляне като облъчена с приглушена виталност и образно мистична символика. И в двете негови платна "По реката" и "Син Ие - стената" времето пулсира като отдавна минало, оставило безценни духовни паметници на бъдещето...

Всяка обща изява сравнява и изравнява в различен смисъл участващите в нея творци. Любознателният зрител няма за пропусне от вниманието си духовното събитие в галерия "Средец", оставен на въздействието не на чуждата оценка, а на личната си духовна идентификация със зареден с мъдрост и красота екзотичен свят...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2016, № 1 (194)