СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ: ЗАВРЪЩАНЕ В УТАЕНОТО ВРЕМЕ

Кирил Попов

web

След многолюдно посетения вернисаж в галерия "Райко Алексиев", вечерта на 18.11.2015 г., на мащабна изложба с голямоформатни картини от проф. Станислав Памукчиев, се замисляме отново върху причините за превръщането на една арт репрезентация в празник на духа. Към предизвикателствата за това причисляваме присъствието на елитни в българското изобразително изкуство хора, и възможността в една-единствена вечер и пространство обикновеният почитател на автора да срещне толкова много академично образован народ. Постепенното ни вчувстване в мащабните платна ни помага да включим в отговора на въпроса си и провокацията на колосално опростената материя на изработване на внушителните визии: от пепел, въглен, пръст, сено, метал. И тъй като в своето ежедневие се срещаме постоянно с тези видове първична материя, лесно е да допуснем нелогична директна идентификация на творбите с некултивирани природни дадености. Но това е недопустимо и по отношение на неконвенционални форми на модернизъм - ленд арт, джънк арт, редимейд, бедно изкуство, информел арт. Заблуждението може да се причини от опозиционната истина, че модерни форми на съвременно изкуство се сътворяват от първични материи, не само в творчеството на Станислав Памукчиев, а и на други известни автори от ранга например на Павел Койчев.

Изложбата в "Райко Алексиев" е озаглавена "Утаено време", а почитателите на Станислав Памукчиев са отдавна наясно с неговия инвариантен творчески интерес към субективното художествено измерение на философското понятие време. И то, в неговия двояк смисъл на утаило се минало и на останал в тайна скрит мисловен или емоционален факт и събитие. Всичко, което ще удиви погледа на зрителя: релефно открояващи се, изтляващи части в "Стената"; артистично и пластично изваяните прозирни като паяжини образи в "Нощите"; идентифициращите се с провесени фунии в излитащи проблясъци образи в "Утаено време"; пораждащата детеродни асоциации образност в диптиха "Предците"; асоцииращите се с първите моменти от съществуването на човека във времето провесени вместилища в "Начала"; различната степен на трансформации в четирите части на "Преминаване"; ритмично изобразеното като сенокос напластяване съществува в "Природно - митологично" - сближава рецепцията на зрителя с афишираното самопознание на проф. Станислав Памукчиев. А в него се съдържа истината, че с тази изложба "авторът преоткрива продуктивен етап от своето развитие", в него живописната картина се доказва като: "самостоен пластичен обект в разширен възглед за живопис".

Станислав Памукчиев. Утаено време (2015)

Заедно с привидното усещане за застиналост и за изтляване, времето в тези платна рефлектира като отдавна минало, но в пулсиращи изменения във вътрешната и външна част на субективно възприемания свят. Природното начало във формата и съдържанието е енигматично приглушено в посока на универсалните символи на рудиментарното и митологичното.

В просторната галерия властва безмълвен и безметежен космически дух в загадъчни структури и землисти по цвят форми. И макар да въздейства като ерозивно наситен терен, само надарените с верен усет към пластическите хармонии, към евристично провокативните визуални експерименти, към играта и привързаността към свободата, само притежаващите висока култура и креативност зрители, са в състояние да влязат в емоционално и мисловно общуване с въплътеното в картините дихание на Съкровената същност на живота.

Обективирано в тези платна единствено като минало, времето запълва с него настоящето и бъдещето, внушава идеята, че е твърде късно да се внасят промени в неумолимо утаеното. Напомня в геронтопсихологичен план, че с напредването на възрастта, остават все по-слаби възможности и свобода да извърши изненадващи и самия него нови, смислени неща - времето е предварително запълнено с минали събития. Точно поради това, авторът насища понятието време с енергията на ключовото значение и смисъл на неизбежна предпоставка на човешкото битие.

Верен ориентир на вчувстването ни в тази изложба е индивидуалната чувствителност на художника, в неговата творческа несравнимост, във въплътената в самата структура и фактура на произведенията му възможност да ги насища с привидно лишени от живот неща, но облъчени със скрита и приглушена виталност, асоциираща се метафорично, преди всичко, с познания за минали и застинали процеси в "повтарящите се сътворения и разпад, хаос и воля за ново начало".

На Клод Леви-Строс принадлежи идеята, че за да се оцени вярно една духовна изява на човека, тя трябва да се сравни с подобна от същата парадигматична съвкупност. Но добре информираният за автентичността на Станислав Памукчиев като творец зрител знае, че това е абсурдно. Духовната енергия, излъчвана от неговите платна, си остава несравнима в никакъв аспект и контекст. И митологичните елементи в изкуството му продължават да функционират като антични фрагменти от вековно упражнявано битие, мистичното внушение става неделимо от усилието да се вникне през него в тайните на обективния свят.

Загадъчност, неопределеност и дълбочина са само част от качеството на изложеното в "Райко Алексиев" авторско изкуство, които го идентифицират с човешката душа. В бялото пространство на галерията, като в небесно чистилище ни завладява вдъхновено неспокойствие от спонтанното търсене, сливане и откриване на себе си, на своя вътрешен безпорядък и мечтателност, с обграждащия ни изблик на живописното съвършенство. И долавяме с вътрешните си сетива гласа на художника, че природа и изкуство не са едно и също нещо, а на тяхната разграничителна линия той ни напомня, че не е против нагоните, емоциите и кипежа на страстите, но не признава проявите на крайна прагматичност и консумативност, на "секуларизацията, загубата на историческа перспектива и отсъствието на висок онтологичен хоризонт". Духовното спасение от социалните поражения върху цивилизования, но покварен, бездуховен съвременник е в неговото завръщане към пантеистичния повик на природата и мъдрите скрижали на дълбокото минало...

Ноември 2015

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2016, № 1 (194)