* * *

web

Всяка сутрин минавам покрай старата фурна
по необходимост своеобразен навик или просто
начин от разредения сутрешен въздух да вдишам
чернозема на хляба спокойствието и тишината му
да ги размножа като Гретел по пътя да ги изтръсквам
да има за всички нали Господ е наредил да обичаме
родителите децата себе си другите с които
претакаме брачното вино без да оставяме следи
от зъбите тези с които сетивата се проточват
гъсти и чисти като сок на бреза да обичаме
и тези които свеждат до червено слънцето
върху бузата които побират простора небесен
във спрей и повече не им е нужно да обичаме
божествено леко и дяволски трудно
даже когато няма какво и кого
ДА ОБИЧАМЕ

© Албина Опанасенко
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2015, № 1 (182)