Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА ЦЕЛУВКА
(Писма между Венцеслав Константинов и Христо Карастоянов)

web | web

18 януари 2005 г., 09:47

Здравейте,

С голям интерес прочетох в Литернет статията Ви "Юда: най-необходимият виновник".

За разлика от Вас аз не съм атеист (много горделиво го заявявате), но - интересно - разсъжденията Ви съвсем не са атеистични. Самият факт, че се занимавате издълбоко с живота и деянията на Исус, подсказва вътрешното Ви богоборство. Т.е. искате сам да се убедите, че сте атеист. Не Ви приравнявам с Лео Таксил ("Забавно евангелие"), но подигравката с човешката ВЯРА не е силна позиция - намирисва на милиционерски рационализъм. Така и при Вас има много логика и малко психология.

ВЯРАТА В БОГ не произтича непременно от култа към Исус. ВЯРАТА стои над РЕЛИГИИТЕ. Така че можете да критикувате (анализирате) Евангелията и без да сте безбожник.

"Един от вас ще ме предаде"
=
"Един от вас да ме предаде"

Исус трябва да бъда предаден, за да се сбъдне Писанието. Затова той нарежда на Юда да свърши тази работа. Истинският предател в тази история е самият Исус, който предава Юда на вечното омерзение. Тук жертвата е Юда, а не Исус. Юда става НЕОБХОДИМИЯТ ГРЕШНИК, единственият, чиито грехове Исус не опрощава чрез саможертвата си. Жертвеният козел, който древните юдеи са натоварвали с греховете си и са прогонвали в пустинята, за да бъде изяден от дивите зверове, е Юда, а не Исус. Исус се възнася, а Юда е низвергнат вовеки.

Всичко това обслужва РЕЛИГИЯТА (и пропагандата), но не и ВЯРАТА - която се разколебава, както е при Вас (и при Достоевски).

Все пак Ви поздравявам за доброто перо.
Венцеслав Константинов

П.П.
Малко анализи във вашия стил:
Името Христо Карастоянов съдържа в себе си:
Христос (Christo)
Черен (кара)
Петър = Стоян (стоящ, устойчив като скала - Petrus)

Черен Петре, не се отричай от Христа (от себе си), преди да е пропял петелът!

 

 

18 януари 2005 г., 11:19

Здравейте и Вие,

Наистина съм поласкан, че сте забелязали тази статия и че тя по някакъв начин Ви е подбутнала да ми напишете това писмо: за мен наистина е чест. Съжалявам, ако е прозвучало горделиво признанието ми, че съм атеист; аз наистина съм такъв, но далеч не се гордея. И не за друго, а защото тайно допущам, че това ме е лишило от непознати сега за мен чувства и усещания.

Впрочем именно като атеист още през пролетта на 1990 година написах в тогавашния вестник "Пулс" статия, която се казваше "Закъде без Бог?", но тя говореше по-скоро за Църквата като институция и като място, където биха могли да се пренасят от поколение в поколение традициите. Казвах (тогава), че баба ми не вярва в петолъчката, аз - в Кръста, но ако двамата се срещнем в черквата, сто на сто тя ще може да ми каже неща, които не би ми казала вкъщи. И че ако вместо "Чавдарчето е добро другарче..." в първи клас учехме "Почитай майка си и баща си, за да живееш дълго на този свят", нямаше да се роят павликморозовците и темподобните отцепредатели и майцеубийци.

Тук, разбира се, ме тревожи съвсем друга работа. Вие сте съвършено прав като казвате, че (може би) истинският предател е Иисус, но е ли наистина Юда само жертва? Това не успях да го напиша, може би по-нататък ще опитам... Мен ме вълнуваше по-скоро тази тъй устойчива конструкция "Юдина целувка", която те обрича на вечен позор и омерзение и която е най-страшната възбрана пред правото ти на собствен избор В КОГО ДА ВЯРВАШ! По-страшна е дори от неверието, не намирате ли?! Това е страшно. Защо й е било на Църквата да проявява такава жестокост - както сам казвате, Юда единствен няма да бъде никога опростен. Самият факт, че има някаква простъпка без шанс за опрощение, вече е ужас някакъв. При това, конструкция, която дефакто противоречи на писанието - но Църквата отказва да прочете тези места добронамерено. Това не е случайно, нали? Това има някаква цел. Ето, това ме интересуваше. Сигурно не съм го постигнал, обаче самият факт, че ето, Вие реагирате на моя текст, означава, че поне съм докоснал проблема. Тъй че - благодаря Ви!

Бъдете здрав!
Ваш
Христо Карастоянов

 

 

18 януари 2005 г., 12:48

Здравейте пак,

Хубаво е, че можем веднага да се свържем и да обменим възгледи.

За мен е важно да не се свързва Бог пряко с религията, най-малко с християнската. Бог е един, а религии - много.

Съществува тази подредба:

БОГ
Вяра
Религия (християнство, ислям)
Изповедание (православие, католицизъм, протестантство)
Църква
Духовници (свещенослужители)
Паство
Миряни

Тази подредба не бива да се разбърква, защото настъпва неразбиране. Ако поповете се скубят за брадите, това говори лошо за църквата, но не и за религията, а камо ли за вярата и за Бог. Толстой е бил дълбоко вярващ християнин, но е ненавиждал църквата. Романът "Робинзон Крузо", който ние познаваме като силно съкратен ДЕТСКИ ВАРИАНТ, е всъщност религиозна книга, която иска да докаже, че общуването с Бог е възможно и без Църквата. (Това са всъщност идеите на Пиетизма от XVIII век.)

Но речта е за Юда.

Много вярно казвате: "Самият факт, че има някаква простъпка без шанс за опрощение, вече е ужас някакъв." Въпросът е дали Юда е направил свободен избор, или е бил заставен, подведен и т.н. Вероятно (психологически погледнато) той се е смятал за честит, че може да допринесе за възвисяването на Учителя, вярвал е, че така ще бъде заедно с Него в Рая. Едва ли е допускал какво го чака и каква роля му се отрежда в този театър - иначе не би се обесил. Но и това влиза в сценария. Исус е бил тънък психолог и е искал, чрез цялата тази драматургия да укрепи вярата в себе си и в Господ - защото самият той се е съмнявал: ("Нека ме отмине тази чаша!", "Господи, защо си ме изоставил!"). Саможертвата на Исус е голяма, той ще остане като Великия мъченик и ще бъде утеха за всички унижени и оскърбени. Но саможертвата на Юда е още по-голяма, той ще остане като Великия мръсник и ще бъде пак утеха за всички унижени и оскърбени. Просто защото така е устроен двуногият: да различава добро и зло, без да се интересува от подробности. Пример: войната в Ирак.

Радвам се, че ви има - че мислите по-различно (по-социално) от мен. И че можем да спорим, без да се нараняваме и унищожаваме.

Сърдечно,
Венцеслав Константинов

П.П.
Великият физик, създателят на квантовата механика, Нобеловият лауреат Вернер Хайзенберг, казва: "Първите глътки от науката те правят атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог."

Да си допием питиетата...

 

 

18 януари 2005 г., 13:34

Благодаря, и аз се радвам, че можело да се спори добронамерено. Ако това въобще е спор де, но тази подробност е по-маловажната: не е речено, че трябва на всяко нещо да се казва "Тц!", та да се получи спор. Искам и още нещо да Ви кажа. Твърде е възможно скоро да се осмеля да спретна и една публицистична книжка (всъщност, правил съм го вече веднаж, но тя беше по-друга направа), та ако й дойде времето, непременно ще използвам и текста си за Юда. Така че тогава ще Ви поискам разрешение да използвам без и най-малката намеса и вашите извънредно ценни за мен бележки. (Вероятно под линия, с изрично посочване на автора им.) Но това - когато му дойде времето.

А засега - жив-здрав!
Ваш
Карастоянов

 

 

18 януари 2005 г., 15:43

Здравейте, Christo,

Върнахте ме във времето, когато съвсем отдадено се опитвах да вникна в житието и посланието на Исус. А това не е лесна задача. В евангелията четем:

Матей: 12:30 Който не е с Мене, той е против Мен.

Марко: 9:40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

Лука: 9:49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас. А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

Лука: 11:23 Който не е с Мене, той е против Мене.

Кое е тук истината и кое е "Изгубено в превода"? (Гледайте филма, изцяло в Христовото верую!) Аз съм склонен да схващам Посланието така:

Иоан 4:8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Всички противоречия в Евангелията са без значение... Важно е Посланието, а то е ЕДНО... ЛЮБОВ.

Но ставаше дума за целувката.

Питал съм се защо Исус е избрал именно Юда за ужасната задача да го предаде на властоимците в Юдея, та да се сбъдне писаното от пророците за Месията, за кръстната смърт и т.н.

Да вникнем в Тайната вечеря.

Христос е силно обезпокоен, че никой не го преследва, че мнозина гледат на него като на фокусник и лъжемесия (каквито е имало много по негово време). Някой трябва много убедително да внуши на властниците, че той е размирник, който застрашава устоите на римската власт. Исус събира последователите си, дава им да пият вино и определя предателя. Защо Юда? Любимият му ученик Иоан е пиян и спи в скута му (впрочем неговото Откровение [Апокалипсис] е истинско видение в състояние на алкохолен делириум - но трябва да се прочете до края, за да се схване идеята за Новия Йерусалим, комунистическа утопия). Петър е рибар, неук и прям, склонен към свади и да вади нож - неподходящ за мисията. Юда трябва да си го представяме като интелигентен, хитроумен, артистичен, умеещ да се преструва и да играе роли в театъра на живота. Името му не е без значение: Исус тънко е преценил, че прокобата ще падне не само върху Юда, но и върху Юдея. А това е било важно за него (оттук започва антисемитизмът). Белязаният отлично изпълнява задачата си. Успява да убеди властниците, че Исус застрашава властта, че се смята за Цар Юдейски и подхранва бунтове. Поисква (приема) тридесетте сребърника само за да бъде убедителен, такава е мисията му - почти невъзможна. И стражите тръгват към Елеонския хълм. Когато стигат там, започва странен диалог - Исус силно се безпокои, че няма да го разпознаят в тъмното и казва: "Аз съм, когото търсите! Аз съм!" Тогава Юда го целува, защото за миг осъзнава, че е жертва, че е предаден и че вовеки ще бъде разделен от любимия си Рави. Целувката е прощаване без прошка! Исус се разгневява, защото този акт на любов може да осуети арестуването му, и остро казва: Юдо, с ЦЕЛУВКА ли предаваш Човешкия Син! Тоест: така ли се върши предателство, не се излагай! Положението спасява Петър, който в просъница, неразбрал какво става, замахва с нож и отсича дясното ухо на сина на Първосвещеника. Исус бързо поправя бедата и изцелява ухото. Защото иска да бъде САМ, не иска групов арест. Настоява пред стражите да не закачат другите. Обвива се в УНИКАЛНОСТ.

Ето смисълът на целувката при юдеите:

Евангелие от Лука (гл. 7):

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, ЦЕЛУВАШЕ нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 Ти ЦЕЛУВКА ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да ЦЕЛУВА нозете Ми.

Пак Евангелие от Лука (гл. 22):

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го ЦЕЛУНЕ.
48 А Исус му рече: Юдо, с ЦЕЛУВКА ли предаваш Човешкия Син?
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

Малко белетристика и психологизиране, което в никакъв случай не накърнява величието на Исус. Но той е преди всичко Човешки син и нищо човешко не му е чуждо.

Да бъдем проницателни и да си пием питието. Аз обикновено съм на водка.

Със здраве:
Венцеслав Константинов

......................

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Живял някога един монах, който се увличал по магията и астрологията и прекарвал дните си главно в мечти за щастието на човека. Заради свободомислието си той бил обявен за луд и осъден от светата инквизиция на доживотен затвор. При мъждивата светлина на борината в тясната килия монахът съчинил книга, в която описал един въображаем град, чиито жители поминували в единение с природата и със себе си, а трудът им бил достоен и благодатен. Този млад несретник се наричал Томазо Кампанела, а книгата му била надписана с предизвикателното заглавие "Градът на слънцето".

Идеята за чудния град монахът заел от "Апокалипсиса" на Иоан. Защото "Апокалипсис" ще рече "Откровение" - и това е една от най-дивите и най-дивните книги в Библията, описваща не просто гибелта на човечеството (това са само първите глави), но преди всичко въздигането на Новия Йерусалим - един нов свят, нов човешки ред, нови закони и пр., един утопичен блян.

Иоан е бил най-близкият и най-любим ученик на Исус, като единствено той от последователите му го изпровожда до кръста. Неговото Евангелие е най-духовното споделяне на Исусовото послание и е пропито от дълбока мисъл и също тъй от дълбока поезия.

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
То в начало беше у Бога.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
(Иоан 1:1-4)

Така Иоан вижда същността и смисъла на Бога - светлина на човеците.

След като Исус е разпознат от Иоан Кръстителя като "Божия агнец, който носи греха на света", Исус разбира, че е призван да стане Христос (Спасител) и да изпълни предсказанията на пророците за възраждането и всеопрощението. На тридесет и три годишна възраст Исус вече е готов да поеме кръста и да се възнесе като Човешки син, който ще стане Божи син. Той влиза с учениците си в Стария Йерусалим, яхва едно магаре, както е писано в свещените книги за идването на Месията. Народът на Юдея го славослови с "Осана" и палмови клонки, понеже вярва, че това е новият цар на израилтяните.

Исус прави всичко, за да го забележат, да се открои сред множеството лъжепророци и лъжеспасители. Той очаква да бъде заловен и осъден като размирник, за да се сбъдне Писанието. Влиза в града в неделя преди Пасхата, на Връбница, но до четвъртък нищо не се случва. Исус е силно обезпокоен, че мисията му се проваля. Тогава събира учениците си и им предлага угощение с хляб и вино. С напредването на вечерта Исус се решава на една крайна стъпка. Обсъждайки какво ще правят занапред, Исус казва: "Един от вас ще ме предаде!". Учениците с желание да споделят участта си с Учителя питат: "Аз ли, аз ли?" Тогава погледът на Исус пада върху Юда и с подаването на натопения залък му възлага задачата. Той приема да изпълни една почти невъзможна мисия, защото никой не иска да залавя Исус, никой не иска размирици. Юда успява да убеди свещенослужителите, че Исус иска властта, че бунтува народа и е опасен за реда и закона.

През това време Исус се отправя с останалите си ученици към Елеонския хълм в очакване да бъде там заловен. Откъде ще знае Юда, че Исус вече е там, а не на трапезата? От самия Исус, разбира се. Исус се моли и се колебае, той е млад и не му се умира (дано ме отмине тази чаша), но мисията му е по-важна. И най-после в мрака се появяват стражите, предвождани от сина на Първосвещеника. Исус излиза напред и пита кого търсят. Отговорят му: "Исус Назарянина". "Аз съм, аз съм, когото търсите" - отвръща нетърпеливо Исус.

Това е мигът, в който Юда вече е изпълнил задачата си и се приближава до любимия си Учител, за да му дари целувка.

С тази целувка на вярност Юда се сдобива с безсмъртие - вечно, колкото и това на Спасителя. Но предаден завинаги на всеомерзение, вместо на вселюбов... Една модерна (анти)утопия.

Венцеслав Константинов

 

 

© Венцеслав Константинов, Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2005, № 3 (64)
















Партньори