ЗА СТИХОСБИРКАТА "ВРЕМЕТРАЕНЕ" НА НЕВЕНА БОРИСОВА

Радослав Радев

web

Поет, който може да създаде "Монолог под небе", вече е обречен на поезия, за да е спасен животът му. Там, където мирише на битие, където дъждовникът събира слабата си отрова, за да е благословена силата на природата, и където мислите и чувствата на другите спят, там Невена Борисова бди за човека, защото не се знае дали търкулването на един портокал не е опит на слънцето да си намери другар. Метафорите й са за това - да не изпуснем този момент, когато "времето към нас се връща", защото така културата преодолява физическите закони и ние вървим към себе си, за да се попълваме чрез минало и да се тревожим от бъдеще.

Невена Борисова не бяга от делника, а чисто и съкровено придава на обикновените неща стойността, която те са изгубили, вкарва шаблоните на мисълта чрез игра в ново назоваване, така че съсича "златните сечения" и търси думи за хармония, които да са достатъчно искрени, че да не стават за многократна употреба.

Читателят на тази стихосбирка ще се убеди, че тя не е творец, който случайно е приседнал до думите. Примамлива е, но по-скоро стопля душите ни, нейната способност да преживява словото като съдба.

Стихове като "За какво ти са юзди, щом/ като белият лист е за живеене" няма как да се родят без жаждата за прозрения, след толкова много фалшиви пророци и натрапени победи. Времето има лице на циферблата, пуска се по линиите на дланта, но след като изстине в дефинициите, мечтае за поети. Щом е срещнало Невена Борисова, вече знаем: "объркала се е посоката на времето" - само така е възможно да има "времетраене".

© Радослав Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2016, № 10 (203)