Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВА КНИГА ПО ТЕРЕННА СОЦИОЛИНГВИСТИКА

Михаил Виденов

web

Далече зад нас във времето остават споровете за проучваемостга на градската езикова норма. Сега, в края на века, когато социолингвистиката повсеместно разгръща своите постановки за социалната обусловеност на езиковите процеси и на речевото поведение на индивидите, съмнението дали може адекватно да се опише езиковата ситуация на градовете е окончателно преодоляно. Вече разполагаме с няколко десетки публикувани проучвания на различни по големина градове в Европа и в САЩ. За наша чест и ние сме сред страните, направили опит да опишат езиковата норма от градски тип. В световните социолингвистични центрове се води на отчет всяка нова методика, даваща възможност за по-обхватно описание на процесите в речта на съвременния гражданин.

Пред съвременния изследовател не стои въпросът да изследва или да не изследва градския езиков терен, а по каква методика да направи проучването и описанието. Макар да съществуват от няколко десетилетия, разработките на американския учен У. Лабов върху езика на Ню Йорк се смятат за класически. Имат се предвид неговите проучвания The Social Stratification of English in New York City, Washington, 1966, Center for Applied Linguistics; Language in the Inner City: Studies in the Black English Vernacular, Philadelphia, 1972, University of Pensylvania Press и др., в които той проследява процента на появата на определени преди това езикови променливи (маркери). Този метод е използван и в проучването на гр. Норич в Англия, извършено от П. Тръдгил (вж. The Social Differentiation of English in Norwich, Cambridge, 1974, Cambridge University Press) и от редица други учени. У нас с такъв подход си служи А. Г. Ангелов (вж. Правилата на езика в столичния квартал. С., 1999). В славянския свят оригинална методика използват учените от Чехия, сътрудници и последователи на Яр. Белич. Те проследяват проникването на общочовешкото койне като разговорен език на различните социални прослойки на чешките градове.

В рецензираната книга Е. Каневска-Николова строго се придържа към нашата българска методика, приложена в изследването на Велико Търново (вж. Б. Байчев, М. Виденов. Социолингвистическо проучване на гр. В. Търново. С., 1988,384 с., което вече има и второ издание под заглавие Великотърновският език, В. Търново, 1999). Силата на този подход се състои в това, че дава възможност нагледно да се покажат маркерите на градската битова реч на фона на кодифицирания книжовен език. Проучването всъщност акцентира върху функционирането на маркерите в речта на широката мрежа от информатори. Авторката е построила описанието си върху идиолектите на 46 информатори, представящи смолянската социоструктура през последното десетилетие на 20. в. Отчетено е, че този родопски град е съставен от три отделни селища (Смолян, Устово и Райково), сега съединени и превърнати в градски квартали. Проследена е имиграцията от съседните и от по-далечните села, огромна по своите мащаби.

Залог за успеха на авторката е сполучливо подбраната мрежа от информатори: те са търсени целенасочено, за да може всеки социален страт да намери място в обобщенията върху езиковата ситуация на днешния град. Подходът не е механичен и пропорционален, а са търсени идиолектите на такива носители, които наистина представят речта на смолянското население. Авторката е облагодетелствана от две предварителни предпоставки: 1) тя е местен човек и сама е носителка на смолянския градски език, 2) притежава умения да работи на терен, т.е. има добра диалектоложка школовка, което личи от всяка страница на разглежданата книга.

В социолингвистиката съществува изискване за репрезентативност на информаторската мрежа, т.е. интервюираните лица да представят цялостната градска социална структура. Авторката е спазила това изискване: списъкът на информаторите красноречиво говори за добре премислен обход на всички социални групи в гр. Смолян. За едно селище от около 20 000 души 46 информатори са напълно достатъчни, като се има предвид, че Смолян лежи в една сравнително еднообразна диалектна област и прииждащите имат проблеми не толкова с разнодиалектните маркери, колкото с изискванията за владеене на книжовния стандарт. Елена Каневска-Николова се е постарала добре да представи местните интелигентски групи, за които книжовният език е и професионален.

Основната задача на изследването има две направления: 1) да бъдат установени социолингвистическите маркери (авторката е приела да ги нарича променливи); 2) да бъде проследено кой маркер в кои социални групи функционира, като се отчете и процентът на появата му. Авторката е регистрирала 17 основни социолингвистични променливи, които за удобство на изложението са дадени с буквени символи и след това са изнесени в приложението на книгата. В това отношение е следвана българската методика (Виденов-Байчев), която е дала резултати, тъй като е предназначена за точно такъв тип град, събрал населението си от своята околна провинция. Убедителността на изнесените маркери е очевидна, защото авторката показва откъси от идиолектите на информаторите с подробен езиковедски коментар. Защитена е тезата за излизане от обективната действителност и обобщаване чрез подчертаване на социолингвистично значимите езикови особености.

Записите на отделните идиолекти са направени изключително професионално. Подбрани са битови теми, за да се изтъкнат езиковите особености на всекидневната реч. Елена Каневска-Николова е създала щаб от свои сътрудници, за да може да проникне в затворените групи и да запише реч без стремеж да се говори на някакъв представителен език, а да се документира всекидневната речева комуникация на обикновения смолянски гражданин. Сами за себе си записите са занимателно четиво, защото разкриват различни житейски случки и документират мислите и тревогите на днешния човек. Със сигурност изследователите на градската психика ще открият в записите един неизчерпаем източник на идеи.

На нас ни правят впечатление професионалната последователност на транскрипцията, умението да се предаде фонетичният облик в потока на речта. Може смело да се каже, че авторката се е представила като отличен фонетик с умение за прецизно наблюдение на факти, които за външния човек биха останали скрити.

За българската социолингвистика основно значение има доказването на т.нар. мезолект, т.е. появата на междинен език, който не съвпада с изходните диалекти, но не е и равнозначен на книжовния стандарт. Старата теза, че има само книжовен език и диалекти, отдавна е атакувана от българските социолингвисти, разглеждащи градския език като система. Вярно е, че по произход маркерите са или диалектни, или книжовни, но като функциониращ език градският език вече се представя като друга система, която не съвпада нито с диалектната, нито с книжовната. Елена Каневска-Николова е отделила значително място в книгата си, за да документира и да покаже кои точно особености превръщат книжовната или диалектната норма в мезолектна. Действителността е особено динамична и затова авторката показва преходните явления тип книжовен език -мезолект и тип диалект - мезалект. Тези наблюдения тепърва ще увеличават своята научна стойност, защото ще бъдат обект на бъдещия историк на българския език, поставил си за цел да покаже заглъхването на традиционните териториални диалекти.

Книгата на Елена Каневска-Николова има още една много силна страна: описани са особеностите на книжовния език, характерен за съвременната смолянска интелигенция, представяна главно от учители и служители в градските институции (журналисти, инженери, икономисти и т.н.). Смолянската градска интелигенция по отношение на мястото на придобиване на образование е два основни типа: 1) местна, т.е. образованието е получено само в смолянските учебни заведения, и 2) външна, т.е. висшето образование е придобито в извьнсмолянски висши учебни заведения. Освен това един значителен процент от интелигенцията е местна по произход и твърде често не забелязва т.нар. неконтрастни маркери. Авторката търпеливо проследява двата типа маркери - контрастни и неконтрастни, като е акцентирала на особеностите, които местните хора не забелязват. Това прави книгата изключително полезна за работа не само със студентите от местния факултет на Пловдивския университет, а най-вече за учениците от средните учебни заведения.

Книгата на Елена Каневска-Николова и сериозен принос към българската теренна социолингвистика и неслучайно тя е издание на Международното социолингвистическо дружество със седалище в София. Става въпрос за солидна верификация на българския метод за проучване на градска езикова ситуация. Показват се операциите за определяне на променливите, като от анализа на иднолектите проличава кои особености са индивидуални и случайни и кои са закономерни и са плод на социално-демографски генеративи. Процедурата по определянето на маркерите е спазена, като е проявено творческо отношение към вече изнесеното в езиковедския печат.

През последните двадесет години в цяла Европа проучването на градските езици се смята за езиковедска задача от първостепенна важност. Градове проучват само лингвистите от напредналите в езиковедско отношение страни. Българското езикознание показва, че е сред тях - чрез проучванията върху столичната реч, върху речта на великотьрновчани, а сега - и чрез проучването на Елена Каневска-Николова върху речта на смолянчани.

Към положителните страни на книгата ще отнесем и опита на авторката да приложи и някои психолингвистични методики, чрез които е показано отношението на смолянчани към речта на техни съграждани (използвана е петстепенна скала за изследване на речевия атитюд).

Авторката е използвала опита на българските социолингвисти, работили върху подобна тематика преди нея, но поднася описание, което трудно може да се определи като дебют в науката. Никак не е случайно, че Съюзът на учените в България забеляза тази книга и й присъди награда за научно постижение.

 


Елена Каневска-Николова. Смолянският градски език. С., Международно социолингвистическо дружество, 1998, 224 с.

 

 

© Михаил Виденов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 3-4
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2000, № 6 (7)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 3-4.
















Партньори