ЛЮБОПИТНИТЕ

web | Сатири

Те са най-невинните престъпници -
без коварство,
без жестокост.
Винаги ще си неуязвим -
само трябва:
да не бъдеш много интересен,
да не бъдеш много умен,
остроумен,
да не бъдеш непонятен.
Съблазниш ли погледа им жаден -
о, тогава! -
техните "защо?", "дали?", "навярно..."
с хиляди конци ще те опашат
и ще те съборят на земята.
Като малки пъргави човечета
ще се покатерят по гърдите ти
и ще пуснат сонди до сърцето ти,
до сърцето ти, което ги привлича
с неспокойното си "туп, туп, туп..."
Ако кръв избликне по ръцете им
и започнеш да крещиш от болка,
те ще те погледнат изненадани
и ще те запитат прелъстително:
- Кръв ли?
Що е кръв?
Не те раазбираме -
щом цветът е огненочервен,
значи, е малинов сок. -
Може даже да оближат
пръстчетата си невинни.
Ако умреш в ръцете им
с изтърбушено сърце,
не се сърди -
те страдат също.
Ще си тръгнат смръщени, обидени,
с чувството,
че пак са изиграни,
с чувството, че пак са ги излъгали:
- Едно сърце,
което правеше "туп, туп"
и нищо повече.