ЧИРПАН, 2001. ДЕН ПЪРВИ

(Виртуален репортаж от мястото на съ-БИТИЕТО)

Костадин Димов

web

Есенна топла вечер. Град без планински върхове в понорамата. Повече звезди и прожектори в чудесния двор, отколкото на небето, oколо омайващата къща на Никола Манев, който с френски замах и финес откри тържествата по случай годишнината от създаването на галерията. Градът не помни подобно прераждане, а гостите му не разбираха дали са в Чирпан или в Париж. Изобилието от френска реч допълваше заблудата. И добре, че техническите проблеми върнаха присъстващите в България, за което спомогна и хитрия ход на домакините да запълнят досадната пауза, като напълнят по чаша вино на жадните за култура. Накрая проблемният кабел се "появи" и започна Вълшебството! Филмът портрет на Ваня Гошева накара зрителите да повярват, че пият червените глътки на Мон Мартър, където българския Цветнописец е създал две деца и 3000 картини, и се е научил да разказва за историята на живописта.

След това на сцената се качи Явор Милушев: Депутата, Председателя на комисията по Култура, Председателя... (извинете автора, че не запомни всички останали титли-имена), но дори масивната сцена заскърца под огромната отговорност. Тогава във Въздуха се понесоха думите на Великия Яворов, духът на когото може би остана доволен, слушайки от родната си къща в съседство.

Смесването на двете вина, Френското и Чирпанското, бе извършено с замаха на майстор.

След кратък антр-акт се чу плътният глас на другата вълшебница на вечерта, Ялдъз Ибрахимова, която омая беловласото множество с песни от времето, когато циганите бяха достойни за пример. Тя обаче бе изоставена от една нищожна част от интелектуалното стадо, която се отнесе при вълшебника Минчо ("Little Pub"), който първо подгря Машината на времето с Дейвид Ковърдейл и китарата му, а после с огромно напрежение избута ръчките на минус трийсет години. Оттам се чуха такива стонове на китара, че звездите почнаха да падат. Това моментално принуди двете поетеси, двамата философи и художника да се скарат на тема "Липсата или излишеството на алкохол е по-вредно за Твореца". Накрая единодушно бе глобен виновникът за тържествата - в галерията му да бъдат допуснати и други чирпански художници. Да не забравим, че действието се разви в единствения град, където мисловният процес вирее в стомасите на хората. Един прекрасен цитат за доказателство и край на репортажа от първия Ден:

Да бъде нощ!
И в нейната утроба
Да се заченат думите...

15.09.2001

>>>

© Костадин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2001, № 9 (22)