ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ, ТАНКОВЕ И ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА НРБ

Габриела Цанева

web

Всичко бързо губи актуалността си в тези дни. Събитията ни засипват. Не се питам ще има ли промени - промените настъпват. И за срам от миналото малодушие няма време. Събитията са в ръцете ни. И срам за бъдещето не бива да трупаме.

Отминаха първите митинги, за които не знаех истински ли са, или са пак наложени. Вече мога да различавам истинските. Бързо се диференцира обществото ни. Скритата болка в душите на хората изригва. Превръща се в гражданска смелост. И в отговорност за едно бъдеще - близко и конкретно. Ще съумеем ли да го отстоим?

Подарената ни демокрация показа своя лик.

...

В Русе съм. Така наречената провинция, за която толкова много се говори и с която толкова много се спекулира. Друга планета. Там, където е полутъмно и където хората са полудиви от информационен глад. Където съзнанието е допълнително изкривено от дългогодишно изпълняване на решенията, спуснати “отгоре”, от столицата. Жертви на неофеодализма.

В Русе съм. Тук хората, лишени от възможност да участват в събитията, ги наблюдават - по телевизионния екран. Говори се - там, в провинцията, не знаят какво става; там, в провинцията, са манипулирани.

Манипулирани сме. Всички.

Но който знае това - не вярва. Съпротивлява се - на писаните истини, на казаните истини. Съмнява се - дори и в думите на ближния. И преценява. Сам. Кому е нужно? И защо? Неверието ни съхрани - нас, подозиращите манипулациите с факти, с идеи и знания. А другите, спящите - те са навсякъде.

В Русе съм. И пиша за едно събитие, в което не участвах, но което наблюдавах по телевизионния екран - демонстрацията пред Народното събрание, по повод отложеното премахване на член 1 от Конституцията.

...

Подарената ни демокрация показа своя лик.

Трусът разклати застиналата неподвижност на обществото. И мътилката се надигна. Стресна се старият задрямал звяр. И от средствата за информация се изля злъч - като зараза, бликнала от срязан цирей.

Засипаха ни - безброй писма и телеграми, подписани от колективи - членовете на еди коя си ОФ организация, работниците от еди-кой си завод, гражданството на еди-кое си село. Възмутени, протестиращи, разграничаващи се. Засипват ни с масовост - мнението на народа. Но зад масовостта не се ли крие анонимност?

Подарената ни демокрация показа своя лик.

Кампанията е подета.

Срещу кого? Защо? Кому е нужно...

Не срещу участниците в митинга, нито срещу организаторите, нито срещу “екстремистите”, нито срещу студентството. Срещу българския народ - отново поставен на колене от властниците.

Защо? За да му се покаже за сетен път, че е малолетен. Че не може да има лидери, излезли от него. Че трябва да бъде воден от богопомазани водачи. Че “преустройство” ще има, но преустройство “отгоре”. Преустройство, за което ще трябва да се благодари.

Кому е нужно...

На този въпрос всеки би могъл да си отговори.

18.12.1989

© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Габриела Цанева. Реши се и ще си свободен. София: Весела Люцканова, 2001.