ОДИСЕЙ

Георги Савчев

web

След много приключения, смъртни опасности, инициации в необятната реалност, бягайки от предопределеността на митологичния свят, Одисей попаднал на приказен остров, далеч от страстите и изпитанията на Боговете. Там времето било спряло, образите на Софиста, Скептика, Романтика, Мистика и Прагматика се размивали в безкрайното море, обсебило пространството около Новия свят и емоциите от Хюбриса и Ероса, от Страха и Любовта, от Греха и Съвършенството вече губели своите конкретни измерения. Посрещнала го нимфата Калипсо, събрала в себе си всички лъчи на Слънцето, витална и пленяваща. Покрила тялото си с безцветна материя от морска пяна, тя покорила Одисей. Седем години плененият герой пребивавал на острова. През деня той тъгувал по родната Итака, молел Калипсо да го пусне, галел косите на своята Анима, целувал ръцете й, докосвал с устни колената й, притварял очи. После заспивал. Завинаги мечтаел да отплува. През нощта покоят на зениците бил нарушаван, равновесието на течностите в блюдата преставало. Идвало времето на сакралните мигове, на ритуала. Тогава Одисей сънувал как морето около него ще го погълне, но и той от дъното ще мята с ръце и Боговете ще го видят.

В празничното време пътят до морето е светъл - Зевс те вижда отгоре, хваща те за раменете, мърдаш краката си във въздуха над всичко земно и сам той те довежда до водата.

Пиеш от греха, миеш ръцете и нозете си в блюдата с мравките-капки и забравяш, че не стъпваш.

В празничното време твоята Анима пристъпва на пръсти, едва доловима, синя и тъмна. Нощта е женският глас, призоваващ твоето мълчание, водата от морето, в която си заченат и от която бягаш, но коленете ти още я усещат. Онзи глас затваря очите за кръговете по повърхността на водата: Кой си ти? Какво искаш? Какво получаваш? Забрави за Боговете... Зад Боговете стоят хора, зад Боговете стоят хора... Между тях е Итака... Същите кръгове, които в началото плашат децата да ги погълнат, после и те хвърлят камъни в морето, след години вълните ги заливат.

От косите й се стича вода, преминава по раменете и някъде там остава. Празникът е водният кръг в морето - тръгва от болката, от наивната глупост, без начало и край, безпределно еднакъв...

На осмата година от пребиваването си на острова Одисей открил своя кораб, захвърлен на брега, несъвършен и съвършен. Боговете заповядали на Калипсо да освободи героя, той отново потеглил към родната Итака, покровителстван от синеоката Атина Палада и преследван от разярения Посейдон. Богът на морето искал да го погуби, презирайки неговата дързост, неприсъща за простосмъртен. Вероятно един ден успял, защото Одисей след много изпитания стигнал Итака, завърнал се в предишния си свят, в собствения си дворец, отмъстил на недостойните съперници, открил лицето си пред Пенелопа. И забравил своята изгубена Анима.

А Боговете обрекли нимфата Калипсо на вечно страдание като вселили духа й в кръга, наречен Време.

Винаги недостъпната Анима е изпитание - от изгрева и залеза, от непрогледния мрак и светлия ден, тя е овладяване на стихията, велико предизвикателство за дръзналия да осуети Света пред себе си, да разговаря с Боговете, да търси Итака и потъва в безбрежието на Несъзнатото.

Така един ден разбрах, че аз съм Одисей.

(с) Георги Савчев
=============================
(с) Електронно списание LiterNet, 14.11.2004, № 11 (60)