СПОМЕН

Изсъхна ябълката в моята градина.
Тя раждаше прекрасни пармени
с цвета на старо злато
и на мед кована.
Аз виждах бавната й смърт,
която
ограбваше от нея златото,
червената кована мед на плодовете,
зелените усмивки на листата й…
Но ябълката още дишаше.
Тя всяка пролет се отрупваше
със цветове, болезнено червени,
които молеха да бъдат оплодени.
Ала пчелите отминаваха
към розовите облаци
на младите дървета...
Най-после
ябълката ми съвсем изсъхна
и аз побързах да я отсека,
защото мъртвите стъбла,
безжизнените погрознели клони
пораждат мрачни мисли за живота
и са в разрез
със нашите представи за прекрасното.
Какво остана днес от тебе,
моя ябълко?
Дърва за огрев, със които
през някой декемврийски ден
ще разгоря жарава във камината
да стопля своите премръзнали ръце.