МИГЪТ

Мигът е вечност. Детството е миг.
И няма нищо друго под небето.
На миговете простия език
разбираме, но късно, общо взето.

Тече животът, бърз като река,
разплискала в душите слънчев блясък.
Потапяме до дъното ръка
и дълго търсим златоносен пясък.

Златиста люспа, весела искра,
щастливо откровение, което
е всъщност миг от детската игра,
забравена отдавна, общо взето.

Забравена, но истинска, дори
насън я виждам все една и съща.
И аз я моля радостен - поспри!
Един играч отново се завръща...

На този миг в просънния светлик,
разбирам ясно, че в живота кратък
мигът е вечност, детството е миг,
и любовта е миг. И тъй нататък...