 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
О, мои, безнадеждни часове! -
обречени, изстрадани минути!
Аз шепна неродени стихове,
от никого и никога нечути.
Аз пак блуждая в моя свят зловещ
и пак ме дебнат призраците стари…
Надеждата догаря като свещ,
една сълза на устните ми пари.
Във мен бушуват мъртви ветрове.
Напразно чакам обич и пощада!
Нашепвам неродени стихове,
сърцето ми в молитвен трепет страда.
1962-1963 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2012, № 1 (146)