ПРЕГРЪЩАМ ТЕ С МЪЛЧАНИЕ

web

Прегръщам те с мълчание и тръгвам.
Във тъмното е тихо и уютно.
Безмълвен рикошет трепти под ъгъл
назад към всяка глъхнеща минута.

Мълча по теб. Туптя за теб във мрака.
Покоят разширява мойте ноздри
и вдишвам сладостта, че ще ме чакаш
да се завърна утре пак по моста

назад към твоя глас, със който слушаш
как моят глас ликува да те чуе,
и знам, че пак безсилно ще се сгуша
във синия ти пулс, неописуем...

Но не сега. Сега мълча без тебе.
И мостът ми назад към теб е стихнал.
Луната очаровано ме гледа
и деликатно кима, без да пита.

Ни шум, ни звук. Заспиват всички ноти
в очакване, че пак ще те целунат.
Завивам ги с мълчание и кротко
загасям влюбеното пълнолуние.

© Валентин Евстатиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2013, № 4 (161)

Други публикации:
Валентин Евстатиев. Докато имам теб. София: Фараго, 2013.