БРЕГЪТ НА СПОМЕНА

web

Някога, моето момиче,
чувствата подчиняваха тялото.
И то се задъхваше оптимистично
между рискове и авантюри
с ненаситна първична плът.

А сега, моето момиче,
тялото подчинява чувствата.
И те се въздържат предупредени.
Въздържат се като бивши алкохолици
пред огнената близост на бутилките.

Да посегнат или да не посегнат?
Изпито ли е всичко?...
Да си отиваме.

Ти се молиш да останеш при мене.
Завинаги да останеш.
Страшно е!...

Представям си каква вдовица
ще бъдеш в най-прелестната си възраст.

Каква гъвкава, стройна вдовица!...

Снагата ти съблазнително ще въздиша,
обливана от погледи и страсти.

И вятърът на черната ти рокля
кокетно ще се дипли над бедрата ти.

Някога, моето момиче,
чувствата подчиняваха тялото.

А сега, по законите на природата,
тялото подчинява чувствата.

Да пием за тялото и за чувствата:

За тяхната хармония в началото!
За тяхното примирение към края!

И недей да се обвиняваме взаимно.
Дай да те притисна на прощаване.

Не е вярно, че мъжете са много,
а поетът е единствен... Не е вярно.

Вярно е, че поетите са много,
а мъжете се броят на пръсти...

Толкова е късно помежду ни.
Няма кой свещта да угаси.

© Петко Братинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.06.2013, № 6 (163)