ПСАЛМ

web

Вселената с цялата си атомна подреденост
е неразбираема. Метафизиката също. Но обичам
физиката повече от физиците. Светът е пълен
с гении и някакви други. Светът е странен, като филм,
сниман в техниколор, в който присъства най-вече
червеното. Представи си кръстоносните походи,
представи си инквизицията, представи си всичко
досега. Ами ако, както казват фантастите, времето
би могло да се обърне? Представи си Галилей,
работещ с двуядрен процесор, Хенри VIIІ на виагра,
Айнщайн, потящ се в китайска фабрика за фойерверки.
Затова казвам, че се движа близо до агностицизма.
Този свят е изпортен още от времето, преди да го
е имало времето, преди нищото да е давало намеци
за вакуум. Затова обичам простите неща. Ето
например в една бензиностанция в Аризона, на
непознат език, индианецът зад щанда ми обясняваше
как да си платя бензина. Аз го попитах на чист
български, дали е чел за живота на Амброаз Волар.
Накрая се разбрахме, посмяхме се малко на универсален
жаргон и аз продължих. Както казах, обичам
простите неща. Сега си мисля за тревата отвън. За
всяка тревичка, която изпитва жажда за няколко
капки вода в този пресъхнал свят с цвят на кръв.
Мисля си за света като акордеон, в който аз не знам
ръченица, нито мазурка и полка. Мисля си за цялата
тази болка, за която никой няма ваксина. Бил съм
и в Силвър Сити, Ню Мексико. Град, живеещ със
спомените за една златна треска. Бил съм и в гетата
на Ню Йорк. Затова казвам, че ако не умирахме,
нямаше да ни пука за времето. Затова казвам, че обичам
думите. Там всичко е ясно. Но има ли нещо по-ужасно
от човек, който живее, за да пише поезия? Къде са
Овидий, Хораций, Данте? Жив ли е още онзи стремеж на
Гилгамеш за достигане на безсмъртието? Виж, ние
живеем и умираме. Виж, в огънчето на тази цигара
можеш да откриеш повече живот, отколкото в цялата
вселена. Това е достатъчно.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2014, № 3 (172)

Други публикации:
Пейчо Кънев. Уиски в тенекиена кутия. Пловдив: Жанет 45, 2013.