ХІІ. ЗА СЪДБАТА НА ЕЗИКА И НА РЕЛИГИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ ГЛОБАЛИЗИРАЩ СЕ СВЯТ. ПОСЛЕСЛОВ

Мария Китова

web | Езикът и религията...

Тази книга не претендира за изчерпателност. В нея се опитах да изтъкна само някои аспекти, които ми се струват важни за разбиране на същността на "езика" и на "религията" - двата основни компонента на културата, формиращи човешкия мироглед. Но въпросите, свързани с тези аспекти, изглеждат неизчерпаеми и с тях, в съответствие със собствените си интереси, приоритети и парадигми, се занимават множество различни съвременни науки. Интересът към тези проблеми нараства особено през последните десетилетия, когато светът се развива главоломно, поел по пътя на глобализацията, модернизацията и рационализацията.

През ХХІ в. изглежда коренно променен начинът, по който хората възприемат ролята на езика и на езиците за собствената си житейска реализация. Все по-натрапчиво в общественото съзнание се прокрадва идеята за налагане на един универсален език, който - в качеството си на lingua franca - да обслужва съвременното глобализиращо се общество.

Езикът е дълбоко свързан с народопсихологията и с националната идентичност на всеки народ. На дневен ред днес с особена острота се поставя въпросът за съдбата на т.нар. "малки народи" и свързаните с тях "малки езици". Ще изчезнат ли те? Ето какво заявява по този повод българският езиковед Михаил Виденов (2007):

Възникват и множество други въпроси, основен сред които е съдбата на малките езици и на малките народи: няма ли те да бъдат асимилирани и претопени в огромния европейски макросъюз?

На поставения тук първи въпрос, отнасящ се до конфигурацията на европейската езикова ситуация, в зародиш са видими явления: доминанта за обща европейска и световна комуникация е английският език. Всички останали национални езици постепенно придобиват характер на системи за вътрешна употреба, т.е. за определени елитни социални категории те стават секундарни. Националната интелигенция постепенно се превръща в билингвална с явно наличие на диглосия. В билингвизма не бива да се вижда нищо лошо, защото владеенето на много езици разширява хоризонта пред човека. Опасението идва от диглосията: на националните езици се гледа пренебрежително, приемат се като непълноценни и се изтласкват само към неофициалните сфери - семейство, приятелски кръгове и под.

[...]. Очаква ни бъдеще, което образно може да се представи така: с българския език - вкъщи, с английския - навсякъде другаде.

[...]. Вече многократно обръщаме внимание на факта, че не е далеч времето, когато ще се появи англоезичният български писател, за когото писането на български няма да е изгодно нито от финансово, нито пък от каквото и да било друго гледище. Европейският пазар пред книгите му ще се затваря, ако са изпълнени на "малкия" български език, а меродавната европейска критика няма да му обръща внимание, защото няма да може да го чете.

Независимо че целта на автора, заявена в заглавието на статията, е да обърне внимание на подготовката, целите, задачите и съвременните предизвикателства пред родните езиковеди, смятам, че публично изразената позиция на този български учен, член на Българската академия на науките, е неприемлива: категорично се разграничавам от неговото схващане за бъдещето на родния ни език, което, струва ми се, граничи с национален нихилизъм!

По-скоро споделям мнението на Валентин Христов - бъдещ учен, докторант по естетика във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Ето какво посочва той:

Езикът, освен че е "дом на битието" (Хайдегер), е важен, защото е културната памет на едно общество. Къде по-ясно може да се види възпроизвеждането на "културни дискурси", ако не в него и чрез него? Още повече, че значението на писменото и устното слово нараства значително, откакто българите стават част от цивилизацията на Книгата през IX в. Историята може да е без определена целенасоченост, но не е без-смислена. Въпросът, който толкова много ни вълнува: "Кои сме ние?", е невъзможен без обществената памет, която се съдържа в езика. [...]. В наши дни заплахата за българския език не идва от глобалните промени толкова, колкото от липсата на адекватно отношение. Въпросът не е в предопределения избор между западен (глобален) и български език. Това е фалшива опозиция. Дилемата не може да бъде решена с "или-или", не и в ХХІ в., не и в рамките на обединена Европа. Ако погледнем на разнообразието като на културно богатство, тогава логично е да възприемем политиката "и..., и...", защото и българският език, и глобалните езици, начело с английския, са допълващи се.

[...]. Българският език и писменост не могат да бъдат глобални фактори. Това е ясно за всички. Но езикът има огромно значение за определянето на културната идентичност. Неглижирането или дори умишлената политика, която води до обезценяването му, ерозира чувството за принадлежност. Ето как едно от основните средства, а именно езикът, чрез който можем да отговорим на въпросите "Кои сме и как сме станали такива?", постепенно губи значение.

[...]. Накрая, но не на последно място, ако искаме да запазим българския език, не като реликва, а като културно и интелектуално богатство, трябва да положим усилия. Иначе изходът е ясен, няма да сме нито първият, нито последният народ без собствено слово (Христов 2016).

Тези и други основателни притеснения би трябвало да ни накарат да се замислим сериозно за бъдещето на националните култури и езици в епохата на нестихваща и повсеместна глобализация. Все по-ясно се усещат промените, прекрояващи геолингвистичната карта на света. Усетили заплахата, някои учени посочват с безпокойство, че "до края на века навярно ще изчезнат половината от съществуващите днес в света 6000 езика" и че "на всеки две седмици ще изчезва по един език" (Херадор 2002). Дълбока загриженост излъчват и мислите на Марко Семов (2005: 39), експерт по народопсихология:

Съдбата на националните култури в епохата на глобализационните процеси изглежда предрешена - големите национални култури ще погълнат малките, ще се образуват, [...], няколко основни духовни империи, около които културите на малките народи ще попърхат с криле, след което ще се отпуснат и удавят в морето на големите културни империи. А други могат да извършват това давене с най-истинска увереност, че това е пътят към приобщаване към световното глобализационно село. Тази перспектива изглежда не само възможна, но и твърде реална.

Няколко основания можем да посочим. Първото от тях е Интернет. Той е една уникална и вездесъща душевна мелачка, която по един непознат за досегашните човешки цивилизации начин прави кръвосмешение на културите, като обезличава с неподозирана сила национални традиции, езикови бариери, моди, литературни инстинкти. Интернет по своему обобщава и може да унифицира театъра, киното, дори и фолклора. И колкото повече индивидуалната съпротива на националните култури се омаломощава от този глобализационен процес, толкова по-бързо те губят своята национална физиономичност, престават да носят белезите на регионалното, националното и особеното и се превръщат в култури-сателити, които все още мъждукат в светлината на мощните планетни отражения, докато съвсем загаснат.

À какво е отношението на съвременния човек към религията? Разбира ли се нейната огромна историческа роля за развитието и съхранението на културата? Според Христо Гьошев (2012: 121-122),

Въпросът за ролята и мястото на религиозния светоглед и ценности в контекста на нарастваща глобализация придобива напоследък все по-голямо значение в социалните и хуманитарните изследвания. Нуждата от задълбочено изучаване на този въпрос се дължи не на последно място на обстоятелството, че тази роля на религията има противоречиво и често трудно за прогнозиране отношение към останалите обществени процеси. Доказателство за тази противоречивост представлява фактът на промяната на една основна тенденция при модерните общества: тази на прогресивното увеличаване на ефекта от секуларизацията¹, модернизацията и рационализацията за сметка на ролята на религиозните представи, мотиви и практики. Изследването на съвременното състояние на религията съдържа няколко основни теоретични трудности:

1. В резултат от историческото изграждане и развитие на нациите, религиозните представи, са неотчленимо свързани с обществените процеси и конфликти, в резултат на което и ценностите на религията при почти всички нации са неразделна част от националното съзнание. Поради това е трудно влиянието на религията в днешните национални общества да бъде разглеждано в изолиран вид.

2. Към днешна дата мнозинството от световното население е с религиозна принадлежност. Според данни от годишно световно проучване на религиозността едва 11,7% от населението на света е нерелигиозно, а като атеисти заявяват себе си 2,3% (Barrett et al. 2008). Ето защо, дори да приемем валидността на едно от основните положения на тезата за секуларизацията - това за прогресивното намаляване на значимостта на религията в публичното пространство и власт, то това положение очевидно не може да се приеме за валидно що се отнася до значимостта на религията в цялостната система от представи на субектите в световен мащаб, нито до мястото й в тази система.

3. Като резултат от процеса на глобализация, с интензифицирането на комуникацията и миграционните процеси се усложняват взаимодействията между различните общности и в този процес религиозните представи и нагласи в повечето случаи корелира с други фактори, определящи идентичността на субектите, преди всичко културна и етническа принадлежност. Тези съображения оправдават извод в следния смисъл. Въпреки несъмненото влияние на религията върху социалните процеси, е трудно, ако не и невъзможно, да се изолира тя като отделен фактор, както и да се прогнозира нейното бъдещо влияние в глобален контекст, както и обратно, да се оцени влиянието на процеса на глобализация върху динамиката - и дори съдбата - на религиите.

Няма съмнение, че ценностната система на съвременния човек е коренно променена. Като разсъждава за моралните устои на обществото в края на миналия ХХ век, известният философ, икономист и психоаналтик от гръцко-френски произход Корнелиус Касториадис (Κορνήλιος Καστοριάδης, 1997) споделя с горчивина:

Сега всички знаем [...], че такъв набор от ценности като система от приети цели и общи вярвания относно това какво е правилно и грешно, какво може и не може да се прави (независимо какво казва наказателният закон), почти не съществува в съвременното общество.

Налице е един проблем във всички общества, във всички исторически фази, относно мястото на човека в света и относно значението на живота в обществото и по принцип. Всеки исторически период прави опит да даде отговор на тези въпроси. Проблемът тук не е дали тези отговори са правилни, или грешни, а самият факт, че един такъв отговор създава кохезия, чувство за предназначение, за значение на хората, живеещи в тези периоди. Но днес няма ясен отговор. Знаем много добре, че с религиозните ценности на практика вече е свършено поради различни причини. С т.нар. морални ценности (доколкото те могат да бъдат разграничавани от религиозните ценности) също на практика вече е свършено. Налице ли са изобщо някакви приети морални стандарти в съвременното общество?

На нивото на официалността, на властта, на пресата и т.н. е налице само едно официално лицемерие, което почти открито признава себе си за чисто лицемерие, и дори не взема на сериозно своите собствени стандарти. А в обществото като цяло е налице изключително широко разпространен цинизъм, постоянно подхранван от примерите, осигурявани от социалния живот (скандали и т.н.) (Кризата 2014).

Преобладаващите песимистични нотки в цитираните мнения на различни учени ме карат да вярвам, че споделените в тази книга мисли и съображения са необходими и навременни. С тях се опитвам да хвърля светлина към историческия развой на човешката култура и да подчертая огромното значение на езика и на религията за развитието на духовността и познанието. Мисля, че всеки, който може да направи нещо за преодоляване на кризата в ценностната ориентация на съвременния човек, е длъжен да го стори, защото констатациите са важни, но не биха довели доникъде, ако не бъдат подкрепени с опити за налагане на нов тип етични норми и морални стойности.

БЕЛЕЖКИ

1. Процес, при който различни области на социалния живот - образование, култура, икономика, политика - постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции. [обратно]

© Мария Китова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2017
Мария Китова. Езикът и религията - два различни модела на света. Варна: LiterNet, 2017.