НЕИЗВЕСТЕН РЪКОПИС НА ПОСЛЕДНОТО ЯВОРОВО СТИХОТВОРЕНИЕ - "НЕВИННОСТ СВЯТА...", ПОСВЕТЕНО НА МИНА

Евелина Белчева

web

Яворов, 1906, детайл. София, ателие "Волц"

Свидѣтели вдънъ моето сърце...

Известно е, че стихотворението е без заглавие. Не е публикувано приживе. Михаил Арнаудов му дава име по първия стих - "Невинност свята". По правилата на текстологията стихотворението би трябвало да се издава така, както е оставено от автора - без специално заглавие.

В "Събрани съчинения" на Яворов от 1959 г. редакторът е отбелязал: "Публикувано е за пръв път от М. Арнаудов в книгата му "Из живота на П. К. Яворов. Нови приноси към биографията и характеристиката на поета", С. 1934, с. 89. М. Арнаудов отнася стихотворението към 1910 г., към времето на "Парижкия дневник" (Кацкова 1959: 459).

Факсимиле от първата страница на "Невинност свята..."

Факсимиле от втората страница на "Невинност свята..."

Ето първата публикация на стихотворението, разчетено от Михаил Арнаудов по оригиналния ръкопис, запазен у д-р Найден Найденов, племенник на поета (по: Арнаудов 1970: 346). (Най-вероятно това е същият ръкопис - от архива на Александър Паскалев. Аз го намирам в архива, оставен от Ганка Найденова, която е съхранила всичко, до което е успяла да стигне. Може би става дума за един и същ ръкопис, но този въпрос предстои да бъде изяснен.)

Невинност свята

Невинност свята - орхидея
На звездни самоти...
Иди, мечта, иди при нея, -
Идете, хиляди мечти!

И нека в нейната обител
Най-смелата от вас
Замести ангела-хранител:
Да бди тревожно всеки час.

И там - смирени монахини
С наведени очи -
Богослужете дни, години:
Сред благовонност и лъчи...

Иди, мечта, - мечти, носете
Сняг - лилии в ръце...
На макът кървав цветовете
Остават в моето сърце!

В статията "Трагическият диалог Яворов - Мина през 1910 година" Михаил Неделчев разкрива поетическата уникалност на това стихотворение: своеобразна памет и завършващ "компендиум" - еманация на цялата Яворова поезия, то е построено на преобръщане и финално затваряне на смислите:

Веднага, още при първо четене, можем да отделим няколко ключови образа: "Невинност свята", "орхидея", "звездни самоти", "мечта/мечти", "ангел-хранител", "сняг-лилии". И естествено "макът кървав" в "моето сърце"! Наистина имаме усещането за нещо вторично спрямо цялата Яворова поезия; това стихотворение се възправя срещу нея, съотнася се към огромния корпус на "Подир сенките на облаците" като едно към едно - някак смислово равноправно, независимо от разликата в обемите. В "Невинност свята - орхидея" имаме обобщение и сложна трансформация на ключови образи; осъществено е чрез преобръщане [и] финално затваряне на смислите (Неделчев 2010: 24).

Ръкописът е особено ценен поради факта, че това е последното стихотворение, което Яворов е написал - отвъд чертата на смъртта. И то е посветено на Мина. Ръкописът съдържа важни чернови варианти, особено в самия край - поанта на стихотворението. Разчитането на този предходен текст потвърждава със силата на документа интерпретацията на изследователя на Яворов Михаил Неделчев.

Но в ръкописа като в палимпсест могат да се разчетат и варианти, които придават друг, по-дълбинен смисъл на това последно Яворово стихотворение. С малко, но съществено, те се различават от досегашните интерпретации. Черновите вариации разкриват болезнено съкровен, скрит досега имплицитен пласт, съхраняващ съдбовно важен психобиографичен контекст и дълбок философски смисъл.

Дата няма, но в долния десен край на гърба на ръкописа се забелязва някакъв знак, много неясен, който се разчита като "25 юли 10-та". Ако разчитането е правилно, което е много вероятно, защото Мина си отива на 12 срещу 13 юли стар стил, датирането допълва и уточнява твърдението на Арнаудов, че ръкописът е част от Парижкия дневник. Във Франция по това време вече е възприет новият стил, тоест датата на смъртта е 25 юли. Не смея да предположа, че стихотворението е написано в самия ден на смъртта на Мина. Тя си отива в дванайсет и половина след полунощ, а Никола Тодоров изпраща телеграма на Яворов около 10 часа сутринта.

Отвъд предположенията, очевидно е, че стихотворението е написано непосредствено след шока от смъртта на Мина, но преди дневника, представлява преход към Философско-поетическия дневник. За него Яворов споменава едва на 24 октомври 1910 в писмо до д-р Кръстев: "И още по-често ми се струва, че някак си... не съм с ума си... поради въпросите, които искам да разреша" (НА-БАН, ф. 47к - цит. по: Найденова 1986: 435). На 4 ноември 1910 г. той вгражда тези въпроси в началото на една драма - "В полите на Витоша".

Стиховете от 1-8 са без никакви поправки. Но в третата строфа (9-12) почти всяка дума е поправена. Чернови вариант на трета строфа:

И там - набожни монахини
            С приведени очи -
Шепнете много дни, години:
Додѣ невинната мълчи...

Новият вариант на тази строфа превръща поезията в храм - в смирено богослужение - "там": високо "в звездни самоти":

И там - смирени монахини
С наведени очи -
Богослужете дни, години:
Сред благовонност и лъчи...

Черновият край на текста - сърцевина на това феноменално - отвъдно стихотворение, овеществява метафората и вгражда в смисловите му пространства друго, съкровено съдържание, ако се разчете подтекстовата образност и асоциациите, които предизвиква:

На макът кървавъ цвѣтовете
Свидѣтели вдънъ моето сърце...

В този случай изоставеният стих е много по-силен. По всяка вероятност, изоставен е по етични съображения. Така, както е публикуван последният стих "Остават в моето сърце", образността е по-обща и говори по-сдържано, движи се към високата, мистична, безплътна и почти призрачна стилистика на Парижкия дневник.

Изразът "вдън моето сърце" неправилно е разчетен като "в моето сърце". Съвсем очевидно е графично, че това е друга дума, четирибуквена, но последната буква "н" не е изписана докрай. "Вдън" е характерна Яворова дума, внушава изключителната дълбочина и интимитет на чувството. В ритмическо отношение подчертава ритъма, а не го нарушава.

"Аз бях там. Аз отидох там, за да понеса върховната жертва в един живот" - изповядва поетът в Парижкия дневник. Следва зачертан нов ред с недовършен край: "Като една грешна душа..." (цит. по: Арнаудов 1970: 340). Вместо зачертаното изплуват самотни два стиха - като смислово-емоционален "съсирек", като поетическа метафора - синтез на цялото стихотворение (Яворов 1960: 651):

Едно пряснокърваво цвете,
цветето на нашата любов.

Пределно ясно е, че "пряснокървавите" цветове на мака са "свидетели" на нейната невинност. (Свидѣтель - от вѣдѣти, вѣмь (и вѣдѣ) - зная, т.е. знаещи.) И тъкмо тези "свидетели" - на нещо, което явно има сакрален смисъл за Яворов - съкровено до съкрушение - ще бъдат пазени в дълбините на сърцето...

Любовта се е докоснала до абсолютното - до мистерията на смъртта. Насилствено прекъсната в апогея си, още неосъществена - тя остава завинаги. Неутолима. И затова - вечна.

Явно е, че с тези поправки Яворов е пожелал да излезе извън конкретността на преживяването, издигайки го до по-висок и извънвременен, краен символ - субстанция. Докосване до мистерията на съдбовността, до тайнството на абсолютното - до края на всички краища: "Струва ми се, че аз стоя в началото на времето - и това начало е един край. И краят е самото начало..." (Яворов 1960: 647).

Пожелал е да опази - в "звездни висоти" - сакралното пространство между двамата: - и свят, и храм...

Тя мина. Мина.

Яворов в Париж.
Ранната есен на 1910, времето на Парижкия дневник

13 юли 2014

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1970: Арнаудов, Михаил. Яворов - личност, творчество, съдба. София: Български писател, 1970.

Кацкова 1959: Кацкова, Лилия. Бележки. // Яворов, П. К. Събрани съчинения. Т. 1. София: Български писател, 1959.

Найденова 1986: Найденова, Ганка. П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му. София: БАН, 1986.

Неделчев 2010: Неделчев, Михаил. Трагическият диалог Яворов - Мина през 1910 година. Биографически етюд. // Втора национална конференция "Аз не живея, аз горя", Поморие. Бургас: Либра Скорп, 2010.

Яворов 1960: Яворов, П. К. Философско-поетически дневник. // Яворов, П. К. Събрани съчинения. Т. 5. София: Български писател, 1960.

НА-БАН, ф. 47к. Архив на Офелия Кръстева.

© Евелина Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2014, № 10 (179)