В ПЕРСПЕКТИВА

web

Някой ден ще стана на себе си квартирант
някой ден ще се науча да шия гоблени.
Ще пека курабийки, поръсени с антиталант
и ще си спомням живота си извън мене.

Ще се науча да правя любимия ти сладкиш,
без да знам дали изобщо обичаш сладкиши.
Някой ден ще пътувам до Агра, до Лима и до Париж.
Сам-сама може би. Но засега само си пиша.

Някой ден ще започвам деня си с добри новини,
заструили от собствения ми чернобял телевизор.
И прогнози ще гледам, без да знам дали падат слани
извън себе си като спра някой ден да излизам.

Ще съм къщовница, незавързала черния пес,
недопускаща близост, но пък приемаща гости.
Ще те хапят очите ми пряко на думата "Влез"
и слънцата във мен ще залостя с две ребрени кости.

Няма място за тебе да има в моята многоетажност.
Някой ден ще стана на себе си наемодател.
Не и днес, по дяволите - днес си ми важен
като малка любовна бележчица без получател.

© Елена Денева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2013, № 5 (162)