НА ЕДИН ПОДОБЕН

web

И самотата е живот. Полу.
Любов? Къде, за Бога, да я дяна?
Нощта ми е развикана до лудост,
косата ми се сипе, разпиляна

под ножиците на една луна,
която много двойна ми изглежда.
И самотата е живот. Стена е
с един размазан кадър от надежда.

И самотата е живот. Едва.
Но аз съм я избрала за любима.
Животът носи своята глава
под мишница. Но някак си го има.

Когато ме усетят да кръжа -
бял лешояд над черното си тяло,
ще дойдат свраки да ме уважат,
помислили, че вече е заспала

душата ми, разкъсана на пет
от четири посоки и от есен.
Ще кацна върху тънкия си лед
и ще попитам себе си къде съм.

Но още ми е рано за това.
И самотата е живот. Назаем.
Животът носи своята глава
под мишница. За да не я замая.

© Елена Денева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2013, № 5 (162)