LA CITTÀ ETERNA

web

Имам чувството, че е змия, свлякла кожа насилствено
тази година, още извиваща тялото си живачно.
Всички пътища водят към пропасти самоубийствени,
не към Рим, но това едва ли изобщо за някой е важно.
Всички релси са два по два паралела излъскани,
на които ще сложа обвивка меридианова
и главата ми - мъничък глобус, от жар ще се пръсне -
отдавна за Рим никакви влакове не са минавали.
Имам чувството, че е сатир продавачът на семки,
ала устата си занимавам само с мълчание.
Всички пътища водят далеч от прохладните сенки
и нимфите на изречените любовни признания.
Нямам път. А Рим на безпътните не се случва
и ще трябва в средата на нищото сам-сама да живея.
Самотата е дъвка, залепила клепачите кукленски,
зад които безславно се срутва един Колизеум.

© Елена Денева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2013, № 5 (162)