 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХРИСТОС НА 56
През острите бодили на венеца
в горещо пладне слънцето узря.
За милостта на гъбата с оцета
пак на палача си благодаря.
Ръцете си поглеждам: черни рани
от кръста, който Бог за мен избра –
спасих ли някого, кого нахраних
и има ли в света по-малко страх?
А всеки ден съм прикован на хълма
и всяка нощ възкръсвам - пак и пак…
Дори на себе си до смърт омръзнах,
но все не идва чаканият знак.
На петдесет и шест месии няма.
Макар и разпнат, Божи син не бях,
ала живях с красивата измама,
че изкуплението сам избрах.
© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2013, № 5 (162)