ДИАЛОГ

web

Надвесвам се над гроба,
за да видя
кой лежи
в отворения ковчег
и на кого
говори
мъртвият.
Познавам го по гласа
и се питам
дали наистина е мъртъв -
дали помни,
както аз помня,
как търсеше пролука
в думите -
както огнегълтачите
събират пламъци,
както
хвърлящият ножове
избира мишена -
дали помни
пушека на парада,
докато стои,
изправен над мен
с лопата в ръка,
заключен
до точката на изказа,
изговорен,
погълнат и догорял,
чудя се -
защо не хвърля
от черната пръст,
пак ли забрави,
че не мога да стана
и сам
да се погреба.

© Александър Хр. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2016, № 6 (199)