ТРОМПЕТЪТ

web

На Борис Христов

Тая заран дочух тромпет - самата надежда.
Но толкова тъжен и толкова лъскав.
Без да го търся, знам как би изглеждал,
как по стени оглупели се блъска.

Той е тъй силен, макар и самотен.
Може би тези стени ще се срутят
и най-после всеки щурец без ропот
ще изгори на гнева си в барута.

Между ъгли, тавани и аутодафета
крият тромпети децата. Дали да повярвам,
че ще надуят на двайсет със ярост тромпета,
решили звезди и глави да събарят.

Кажи ми, приятелю вездесъщ и всезнаещ,
как със строшената моя цигулка ще мога,
застанал на този свят съвсем в края,
да спечеля мъничко хляб от всемирната обич.

Не заглъхвай тъй рано - днес много съм жаден,
всеки тон край ушите ми почва да свети.
От коя кула свириш, за кого страдаш?
Не виждам нито теб, нито тромпета...

1973-2007 г.

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)