 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЕТИТЕ БЪЛГАРСКИ
На Иван Динков
Едва ли някога ще спре часовникът.
И да издъхнем, той ще продължи,
кълна се в моята поезия, дължи
на мен и вас живота си виновникът.
Съдби, и то какви, свистят в пружините...
Как ще изчезнем - там звъни стихът,
там кърви от дактила жив текат
сърцето да нахранят на годините.
Какъв порой от болки, от събития!
И драмата ни днешна е в това,
че думите са живи сетива,
а сетивата - утрешни открития.
Не само личности, а поколения
ще изживяват всекиго от нас.
Но в този Божи ден и в този час
поетите вървят към заколение...
26.04.2003 г.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)