 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИГОВЕ
Щом влязох, се огъна мигом здрача -
мелодия, която кротко плаче
с една въздишка сладка на Гонзалес,
спокойна струйка кръв в самия залез.
Валеше дъжд... Камината отсреща
накара да подскачат всички вещи.
Звънеше в чашите тревожна струна.
И те целунах, без да те целуна.
Уж в стаята си бяхме, а отвори
невидима ръка небе отгоре...
Крила на птица залюляха стола.
Трева по пода, виждах, бе набола.
По стих на Пастернак като по стълба
се качваше дъждът... На прага - гълъб
държеше в човка скъсаната струна.
И те целунах, без да те целуна.
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)