КАПАНЪТ

web

Това е болката и здрачът, и безкраят.
И отразява моето лице водата земна.
И аз водата отразявам, без да зная
кое лице ненужно е, кое - потребно.

В капана уловен, кракът на звяра
се мъчи дълго... Мъча се и стена
в живота уловен, тъй както нямам вяра,
че някой ден душата ми ще е спасена.

Дали след толкова войни, лъжи и грешки
с пиянствата на свойта плът ще мога
да стигна сам в съдраните си дрешки
до прага и да зърна на софрата Бога?

И често чувам глас отвътре - той извира
от моето рождение, до днес пътува:
смъртта в живота само съществува,
това е ужасът, от който се умира.

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)