ЕСЕННИ МИНЗУХАРИ

web

Какъв ли вятър тука ви довя
до лаещия вятър зад оградите,
да виждате одъвкани нивя
и в долини с мъглата да пропадате?

Последните обречени пчели
горчивия ви пламък не докосват, те
се молят Богу да не завали,
да не изгаря на живота моста им...

Как пламъка ви луд да пренеса?
Нима ще стопля с мъката ви стаите,
когато знам, че стаите не са
плътта, върху която ще ухаете.

Да ви отнема напева суров,
да ви отнема слънцето, полята ви?
Но ще погинете с една любов,
прогонена от близки, от приятели.

Навярно затова отровен сок
тече по вас и вдига пламъка -
последен стон от дъх на разпнат бог,
прошепнал и разлистил камъка.

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2013, № 12 (169)